Политически кръг ЗВЕНО и Военният съюз

Day 2,537, 08:22 Published in Bulgaria Bulgaria by Sevar

Звено
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Политически кръг "Звено" е обществено-политическа организация, съществувала в България от 1927 до 1949 г.

Политическият кръг "Звено" е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци начело с Димо Казасов. Социалната база на "Звено" е ограничена, членовете ѝ достигат до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи). Първоначално членският му състав включва представители на всички политически партии и професионални организации, без комунисти, като членовете му си запазват партийната принадлежност.

Основателите на "Звено" си поставят задачата да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. "Звено" се обявява и срещу действията на ВМРО - най-вече срещу липсата на достатъчно държавен контрол в Пиринска Македония и срещу братоубийствените борби в различните крила на организацията и честите убийства по улиците на българските градове.

През годините след основаването си "Звено" избистря идеологията си, която отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт. По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около "Звено" се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 групата около Димо Казасов напуска "Звено" и преминава към Народното социално движение на професор Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев. С активното участие на армията привържениците на "Звено" извършват на 19 май 1934 държавен преврат и завземат властта.

Министър-председател в новия кабинет на деветнадесетомайците е Кимон Георгиев (до януари 1935 г.). След преврата Търновската конституция е отменена, Народното събрание разпуснато, а парламентарното управление е ликвидирано. В страната се установява авторитарно безпартийно управление, а "Звено" се саморазпуска.

След отстраняване от власт на правителството на ген. Пенчо Златев през април 1935 г. и успеха на цар Борис III да изтласка от властта звенарите и републикански настроените лидери на Военния съюз, "Звено" минава изцяло в опозиция на монархическия режим. Отказва се от авторитаризма и приема някои идеи за парламентарна демокрация. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. "Звено" успява да привлече и някои бивши активисти на ВМРО от нейното протогеровистко крило.

След избухването на Втората световна война "Звено" се обявява против включването на България във военния конфликт. През 1941–1944 г. негови представители се включват в "Националния комитет" на Отечествения фронт (септември 1943). Политическият кръг "Звено" взема участие в подготовката и извършването на преврата на 9 септември 1944 г. Дошлото на власт на 9 септември 1944 г. правителство се оглавява от Кимон Георгиев - лидера на „Звено“.

На 1 октомври 1944 г. "Звено" възобновява официално своята организационна дейност под името Народен съюз "Звено". Включва се в първите отечественофронтовски правителства. В "Звено" се очертават 3 течения:

десница, начело с Васил Юруков, която се обявява против БРП (к) и т.нар. народнодемократична власт,
център, възглавяван от Кимон Георгиев, лоялен на отечественофронтовската власт, и
левица, под водачеството на Т. Доброславски и Т. Трифонов, която се обявява против групата на В. Юруков и е контролирана от БРП (к).

През 1946 г. "Звено" възприема новата програма на ОФ и изграждането на социализма по сталински модел.

През февруари 1949 г. на своя конференция "Звено" взема решение да се саморазпусне. На членовете си препоръчва да се включат в ОФ. С този акт "Звено" престава да съществува като самостоятелна политическа организация.

Печатни органи на "Звено" са списание "Звено" (1928-1934), вестник "Изгрев" (1932-1934 и 1944-1949) и списание "Бразда"(1936-1942 и 1945-194😎.

Военен съюз
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Военният съюз (наричан също Военна лига) е организация на действащи и запасни офицери в България, която играе важна роля в политическия живот между двете световни войни. Военният съюз е забраняван неколкократно и се свързва с противоконституционни действия, сред които Деветоюнския и Деветнадесетомайския преврат и масовите политически убийства в средата на 1920-те.

Основаване

Първият опит за създаване на Военен съюз е от 1913 г., когато той е разформирован от цар Фердинанд I. Организацията е създадена отново в началото на 1919 г. от група офицери в Шумен. Съюзът постепенно създава свои структури в цялата страна. През 1922 г. той е оглавен от полковник Иван Вълков и генерал Велизар Лазаров, като сред основните организатори са и офицерите от запаса Кимон Георгиев и Дамян Велчев. В него участват и адютантите на цар Борис III, Христо Калфов и Първан Драганов.
Дейност

Първоначалната цел на организацията е да защитава интересите на офицерите, много от които са уволнени от армията след нейното съкращаване съгласно Ньойския договор. Още в първите години от съществуването на Военния съюз сред членовете му се налага идеята за активна намеса на армията в политическия живот, поради неспособността на традиционните партии да се справят с все по-авторитарния режим на Александър Стамболийски.
Деветоюнския преврат от 1923

През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски прави опит за разпускане на съюза, но той продължава да функционира. Заедно с Народния сговор, Военният съюз изиграва решаваща роля в отстраняването на управлението на Българския земеделски народен съюз с Деветоюнския преврат през 1923 г.

След преврата Военният съюз, с негласната подкрепа на новото правителството начело с Александър Цанков, организира политическите репресии, последвали Септемврийското въстание (1923) и Атентата в църквата Света Неделя (1925). Убийствата без съдебна присъда и политическото насилие в цялата страна силно компрометират организацията. Нейният председател, вече и военен министър, Иван Вълков се обявява за закриване на съюза, което предизвиква недоволството на група участници, начело с Дамян Велчев. Поради тези разногласия в края на 1920-те организацията се разпада.

След отстраняването на генерал Иван Вълков от кабинета в началото на 1929 г., Военният съюз е възстановен от Дамян Велчев, който става негов секретар. Председател на съюза е Велизар Лазаров, а след неговото включване в Народното социално движение през 1932 г. - генерал Атанас Ватев. На 9 май 1934 година Ватев изненадващо е назначен за военен министър и ръководството на съюза е поето от старшия по чин член на Централното управление генерал Пенчо Златев.
Деветнадесетомайския преврат от 1934

Организацията се отнася отрицателно както към правителството на Демократическия сговор, така и към това на Народния блок. Ръководството на Военния съюз се сближава с радикалната организация Звено и, заедно с нея, организира Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев.

Непосредствено след преврата групата Звено се опитва цялостно да трансформира обществения ред в страната. Това среща съпротивата на цар Борис III, който с подкрепата на монархистите във Военния съюз отстранява правителството на Кимон Георгиев в началото на 1935 г. След опита за преврат, организиран от Дамян Велчев в края на същата година, през март 1936 година Военният съюз е окончателно разпуснат със заповед на военния министър генерал Христо Луков.

Радикалната група във Военния съюз продължава дейността си, като все повече се сближава със Звено и Българската комунистическа партия. Те играят активна роля в организирането на Деветосептемврийския преврат през 1944 г., след който Дамян Велчев става военен министър. През следващите години са изолирани от управлението и през 1947 комунистическото правителство провежда показен политически процес срещу бивши членове на Военния съюз, а Дамян Велчев, който е посланик в Швейцария, отказва да се върне в страната и е лишен от българско гражданство.



Полковник Крум Колев (1890-1970) водач на Военната лига, един от главните организатори на преврата от 19 май 1934 г., министър на вътрешните работи, началник на ВНВУ, София 1934 г.





От ляво на дясно : Антон Югов, Димо Казасов (?), Георги Трайков, Георги Димитров, Кимон Георгиев, Александър Оббов, Дамян Велчев, неизвестни - митинг за обявяване на Републиката, площадът пред Парламента, септември 1946г.