Join the new world

Добавянето на БЮРМ на картата ме накара да си спомня някои български личности борили се за свободата на Македония и свободата на българите, населяващи територията й, потискани упорито от сръбските окупатори. И тъй като днес се навършват 66 години от смъртта на един от най-великите българи след Освобождението, реших да ви напомня за него чрез една статия - непросветените да научат, просветените да си спомнят.

Владо Черноземски или както още е известен Владо Шофьора е една от легендарните личности в историята на ВМРО.

Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За бойните си другари и за историята той остава Владо Черноземски.

Участва в Първата световна война като служи в инженерните войски. Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия.

Готовността за саможертва в името на каузата при Владо Черноземски граничи с фанатизъм. През 1927 г. той предлага на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева в знак на протест, за това че международните институции не предприемат нищо в защита на Българското население в Македония, подложено на геноцид от Сърбия и Гърция, въпреки че светът вече разполага с хиляди неоспорими доказателства за това.

Най-голямата обща акция между ВМРО и хърватските революционери е атентата срещу сръбския крал Александър извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят Владо Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята. При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20. По-нататък ето какво разказват очевидци на събитието.

Шофьорът на кралския автомобил си спомня: “Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее краля!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.”

Генерал Жорж, който стои на седалката до краля довършва разказа: “С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.”

Куршумите предназначени за крал Александър са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой.

Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.

Всъщност Владо Черноземски умира така, както той самият е пожелал в едно стихотворение “Копнежът на революционера”, което той написва и посвещава на Иван Михайлов през януари 1924 г.

Последният куплет завършва така:

Живот, о, дай ми ти на мълния крилата,
И порива свещен на ястреб устремен,

Да срещна аз в набег врагът-тиранин,
Да смажа неговата мощ!


Владо Черноземски в усташка униформа


Владо Черноземски и съратници усташи

Това е историята на един голям човек, борещ се с неправдите в Македония. Искам да отпрявя един призив към всички настоящи македонци:

Учете и четете за тези хора, които са умирали с чест и без страх. Не се страхувайте да се наричате българи, защото вашите прадеди са били българи и са умирали с името на България на уста. Не се давайте на просръбските окупатори и подлагайте всичко на съмнение.

Поклон пред паметта и делото на Владо Черноземски!




Повече информация
Убийството на крал Александър - 1
Убийството на крал Александър - 2