Join the new world

х х х

Иван търговецът пристигна в Ателантес точно тогава, когато там имаше празненство в чест на крал Казимир.
Облечени в празнични друхи, хората се събираха пред новия парк с чудесни каменни статуи. Те се усмихваха и приветливо махаха на тъничката и висока фигура, изправена величествено на подиума.
- Какво се е случило с кралят и кралицата? – попита Иван един младеж в синя роба.
- Какъв крал, каква кралица? – учудено отвърна момъкът. – Казимир е владетел на Ателантес от незапомнени времена.
- Чудно, много чудно... – промърмори Иван на себе си – Толкова къса памет ли имат? Нужна ли е магия, за да забравиш някого?
... Най- после! Последният пирон падна и магичната верига се стовари между сталагмитите. Но триумфът ми бе краткотраен. Като жива змия тя се опитваше отново да ме заклещи в стоманената си прегръдка.
- Няма да мине! Аз съм тъкачът на приказки! – изръмжах по- свирепо и от дракон.
Веригата изскимтя и утихна.
Закрачих с уверени крачки към изхода. Там някъде ме чакаха приятелите и свободата...

х х х

Тържеството в чест на новия парк със статуите и фонтана бе в разгара си. Гражданите на Ателантес танцуваха, разговаряха и опитваха от печеното месо и ароматното вино. Никой не забеляза как една каруца с платнище спря в уличките, за да разтовари стоката си.
- Ах, какъв пленителен мирис! – рече високо Борил.
- Ш-ш-т! Нали беше болен? – прошепна намръщено Магда.
През това време Пиволей и Злати разтоварваха китайски фенери, свирки и фойерверки за празнуващите.
- Мамо –виж! Бронзов дракон! – викаше едно момиченце със синя кордела.
- Изглежда венценосният владетел е решил да ни изненада с тази статуя на покрива.- рече майката – Съвсем като истински!
- В чест на годишнината от основаването на Ателантес, представям ви тези великолепни статуи! –
говореше кралската особа.
- Нито ти си крал, нито това са статуи! – прекъсна го една фигура, появила се върху фонтана.
- Ах, ти ли си, тъкачо? Хванете този лъжец! – нареди властно Казимир.
Тъкачът на приказки не трепна.
- Ето доказателството! Вижте истината, граждани на Ателантес! – извика той.
Ослепителна светлина обля статуите и през прозрачното им стъкло се видяха ужасените лица на живи хора.
- Дръжте го! – повтори Казимир и запрати магия към мястото, където беше тъкача. Но една гигантска сянка мълниеносно беше взела бунтовника със себе си.
- Сега! – извика Борил и заедно с принца извадиха мечовете си. Пробудени от заклинанието на измамника-крал, мнозина граждани се включиха в битката срещу черните стражи на мага.
Яхнал дракона, тъкачът насочваше вълшебството на Спиридон и огънят му оживяваше статуите една по една. С радостни възгласи хората прегръщаха считаните за загинали свои роднини.
През това време Магда се беше прокраднала зад Казимир, загледан в драконовия ездач. С едно замахване на новата си пръчица, тя накара самозвания крал да замръзне.
- Хайде!- извика тя към принца.- Трудно го удържам!
Злати усети как магията на меча излиза от ръката му и отива в острието. Като на забавен кадър, облян в златна светлина, мечът премина през магическия мехур, който защитаваше Казимир и се заби в гърдите му.
- Не-е-е! – извика черният злодей.
Той се опитваше да се освободи от златната светлина и като че ли успяваше. Казимир погледна дясната си ръка и видя как тя се стопява, заедно с абаносовия му жезъл.
Накрая от него остана купчинка пепел...
- А? Пропуснах ли нещо? – рече драконът, стъпил в пепелта.
- Не много! Просто един злодей изчезна.- рече Борил, като го потупа по врата.
- От кога станахте толкова добри приятели? – подозрително попита Магда.
- Ние сме бойни другари, нали? – отвърна Борил.- Нали ме носеше, когато бях ранен?
- Само ако махнеш този ръждив меч от окото ми .... и по-далеч от опашката ми.- добави Спиридон, като се тресеше от смях.