Join the new world

х х х

Кой не е чувал за Магда магесницата? Оная, дето лекува с билки и баене? Тя е с червена коса и тюркоазена рокля и продава лековете си на пазара.
Пратен за билки за стомах от Мирчо грънчаря, усетих упойващия аромат на сергията й, където висяха множество магически билки.
- Защо си тъй неспокоен? – запита ме тя, като ми подаваше кесийката.
- Чух наскоро за чумата в град Морено. Безпокоя се за ...някого...
- Кой- принца ли? Срещнах го там. Дълга история.....
... - Хей, момче, какво си се вторачил в мен? – рекла Магда.
- Ти ... магьосница ли си или принцеса? – едвам промълвил Злати.
- А ти какво виждаш? За това каква съм не може да се съди само по прическата или дрехата. За сега съм Магда лечителката и ти ще ми помогнеш да излекуваме тези хора.
- Но ... как? Аз не съм вещ в лечителското изкуство.- повдигнал рамене принцът.
- Ще разбереш. А сега да идем в двореца.
Някога горда крепост, сега дворецът тънел в паяживи, бръшлян и безнадеждност.
Магда била превърнала някои от залите в подслон за болните хора. Тя въвела младежа в малка стаичка, където в артистичен безпорядък лежали на лавици чудновати предмети. Голямо огледало в бронзова рамка било закрито с платно.
Момъкът понечил да махне покривалото, но лечителката го хванала за ръката.
- Сигурен ли си, че искаш да видиш това, което показва огледалото? То е вълшебно и показва какъв си в действителност.
Любопитният принц издърпал ръката си, свалил булото и погледнал. Но вместо красиво лице съгледал грозен лик.
- Какво е това? Магия ли?
- И е магия, и –не. Човек сам създава магията с делата си. Това, което виждаш – сам си си го надробил.
- Ами сега – какво да правя?
- Виж – на мястото на сърцето. То е златно, но около него има мъгла и сажди. Чак от там трябва да се почисти.
- Да се почисти – с какво?
- С добри дела и мисли. Но най-напред ще почнем от милосърдието.
Поклонил се Злати на магесницата и започнал да й помага. Превързвали раните на болните, давали им отвари, хранели ги. Погребали мъртвите от площада със шадравана в градината на двореца. Работата била много, но погълнала младежа със смисъла, който му давала.
Болните се подобрявали, но не напълно.
- Тука има зла магия, усещам я. – мърморела си Магда
Една вечер принцът се разхождал умислен и завил по коридор, който не бил посещавал. Странен сив пушек се носел из въздуха и сякаш му показвал пътя. Накрая стигнал до една зала, където по средата имало голяма маса и върху нея – златна купа. От ея излизал пушекът. Главата на момчето се замаяла, но точно тогава на прага застанала Магда и го издърпала като малко коте от димящата омара.
- Ах, това е наистина магия! – извикала магьосницата и запретнала ръкави. Тя промълвила странно заклинание и от ръцете й заструила бяла светлина. Вълшебството обгърнало купата и я стопило без остатък.
- Ето така! Сега вече всичко трябва да е наред! – потрила доволно ръце лечителката.
И наистина- хората се изправяли здрави, без спомен за мрачните дни.
- Е, свършихме добра работа! – въздъхнала Магда и погледнала Злати в очите. – Искаш ли пак да видиш огледалото на истината?
- Нека остане за следващия път.- отклонил поканата принцът.
- Имам още доста да довърша тук. – въздъхнала лечителката.- Поне докато градът стъпи отново на краката си. Но зад тази болест стои зъл магьосник. Писано ти е да го намериш....
- Хайде де, аз ли? Нямам и грам магия в себе си. – отвърнал Злати.
- Не винаги магията е тъй видима. Мисля, че се убеди. – казала тайнствено Магда.
Принцът потеглил на път, без да знае, че вълшебницата го гледала през огледалото.
Злати бил излекуван от злото, което носел. Но странстването по пътя на добрите и светли дела тепърва започвало...