Join the new world

През драконовото око

Спиридон усети пронизваща болка. Тя идваше сякаш отдалече, но го върна в реалността от студената прегръдка на небитието. Драконът с труд отвори едното си око, със залепнали от скрежа клепачи и изрева към малките човечета, дръзнали да го наранят. Това реване изхаби силите му и той с мъка пропълзя до брега, въпреки трошащия се около него лед. Къде ли бяха попаднали?
Драконът се опита да се сгрее с огнения си дъх, но сърцето му бе помръкнало и излезе само пара. Той погледна двете фигурки с премрежени очи. Едната бе малко момиче, което приближи и започна да му говори успокоително на древния драконов език.
То дори протегна ръка и погали нежно посинелите от студа люспи на шията му.
- Откъде знаеш нашия език, момиченце? – попита дрезгаво Спиридон.
- Казвам се Хита – намерената и не помня нищо за себе си, камо ли откъде зная този език като роден.
- Наистина странно- промърмори драконът- А къде се намираме? И този момък да държи пръчката си по-далеч от очите ми!
- Тук е Ледената земя – рече момчето и заби харпуна си в леда, за да увери звяра, че има мирни намерения. Погледът му обаче остана недоверчив. – Аз съм Фрам, а тебе Один ли те изпрати?
- Один не познавам, трябва да попитате Магда. Но...къде е тя? – чак сега се сети драконът, обяснявайки на децата- Една вълшебница, доста разсеяна и с пръчица.
Те поклатиха глави, че не са виждали такава странна особа.
Спиридон се хвърли самоотвержено във водата, въпреки пронизващия студ и се гмурна.
- Виждам я! – извика той, показвайки се сред ледените отломки.
Подобно на кученце, драконът изплува с тялото на Магда между зъбите си и заедно с новите си приятели се опитваха да я съживят. Вълшебницата дишаше едва доловимо и нямаше грам магическа сила в себе си, която би й помогнала.
- Знам къде да отидем! – рече Хита и поведе всички по брега. Драконът носеше своята спътница на гърба си.
- Добре ли е? – викаше от време на време той, тъй като не можеше да извие врата си, за да я види.
Може би на стотния такъв въпрос и отговор, стигнаха до Синята лагуна.

Синята лагуна

Синята лагуна беше наистина райско кътче. Горещите води от вулкана наблизо се вливаха в морските, правейки един огромен топъл басейн, който вдигаше пара.
- Синята лагуна. Как не ми дойде наум?- рече момчето.
- Тук дъхът на боговете е лековит и ще помогне.- рече Хита.
Заедно потопиха тялото на вълшебницата в топлите води, надявайки се на чудото.
Въпреки райското усещане, което го затопляше, Спиридон гледаше загрижено своята спътница. Тялото й започна да трепери, изпъна се и започна да диша по-леко.
Внезапно Магда отвори очи, сякаш гледайки още други небеса. После се огледа и очите й станаха нормални, даже се усмихна.
- Ти...ти и калпавото ти ориентиране – избоботи драконът, плискайки от вълшебната вода около себе си.
- Приказно местенце с топла вода. Какво искаш? – опита се да се оправдае Магда.- Е, няма палми и папагали, но...
- И за добре дошъл този малчуган едва не ми извади окото!- продължаваше драконът, все едно не беше чул оправданията.
Хита се засмя, заразявайки и своя приятел. На всички не им се излизаше ог приятната ласка на лагуната.
- Ще ви заведа при баба ми Фрея! – рече решително момичето.- Тя е мъдра и сигурно ще намери за вас добър съвет.

Лагерът на викингите

Пристигането на жив дракон в лагера на викингите бе цяло събитие.Спиридон вървеше с гордо изправена шия, заобиколен на почтително разстояние от любопитните посрещачи.
Един върлинест мъж със смешна шапка спря шествието.
- Шатрата на шаманката е натам. Последвайте ме!
- Кой си ти и що за шапка е това? – попита Магда не особено тактично водача им.
- Аз съм Ото Веселяка.
Пея, щом пристигне мрака.
Древните балади зная.
С приказки ще ви омая. – отвърна весело викингът.
- Това на главата му е мечокът Куори, убит в героичен двубой. Оставил му е ушите. Макар и доста преувеличена, трябва да чуете тази история край огнището.- обясни Фрам.
На входа на шатрата ги чакаше възрастна жена с посребрени коси, сплетени на плитка и конусовидна шапка.
- Добре дошли! – рече Фрея. – Очаквах ви. Имах видения...
Тъкмо Фрам се чудеше как дракона ще влезе в малката шатра, когато от височините край лагера се чуха роговете на съгледвачите.
- Моржовете! Моржовете пристигнаха!- чуваха се радостни викове.
- Е- отиваме ли? – рече момчето, потупвайки Спиридон по крилото.
- Наистина огладнях. Един лов ще ми дойде добре.- изпръхтя драконът- Само не завирай отново тази твоя пръчка в очите ми!

Шаманката

Магда се настани край огъня, гледайки приготовленията на шаманката. Хита донесе купичка с билки и хвърли няколко в огъня. Ото невъзмутимо стоеше в един ъгъл и приготвяше инструмента си, състоящ се от няколко костени тръбички.
Ароматният пушек опияняваше всички в някаква странна мъгла. Призачни сенки се движеха в мъглата. Бяха ли те духовете на предците?
Фрея започна да обикаля огъня, напявайки все по-бързо и високо, подкрепяна от странната мелодия, извлечена от свирката от драконова кост.
Плясъкът на драконови криле се смесваше с викове на отминали битки.
- Руните говорят, руните говорят! – извика святата жена и хвърли плочките с издълбани руни на каменния олтар.
Внезапно Магда усети магията и се включи в нея. В дясно от нея Хита също помагаше.
Вместо руните да се подредят, самата жрица заговори гърлено на непознат език.
Внезапно я обгърна синкава светлина и също така бързо изчезна, щом завърши откровението.
Фрея се запъти изтощена към котлето и се наплиска с вода, за да се отърси от транса.
Другите я гледаха очаквателно, без да обръщат внимание на мокрите й коси.
- Какво направихте? – обърна се тя към Магда и Хита.- Руните не говорят...