ЗАЩО БЪЛГАРИЯ Я ИМА

Day 3,025, 22:22 Published in Bulgaria Bulgaria by Julymorning
Уважаеми Граждани,
Честит празник!




Днес 3 март е денят на Освобождението на България, който ние отбелязваме като национален празник. Незабравима дата, дата свещена, изстрадана, чакана столетия! Трети март 1878 г. отбелязва възкресението на един народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.
Пътят до свободата преминава през окървавените въстания и завери, през словото на Апостола, през Батак и Вола, Плевен и Шипка, през много рани и сълзите на хиляди майки.
Подвигът на този ден е неизмерим, неподвластен на времето, защото всеки българин го носи в душата си, защото споменът за него разпалва, пречиства с онази изконна обич към Отечеството, която ни прави горди българи.
Как стана така,че лъвът успя да победи дракона? Защото в сърцата на българите гореше огънят на истината и саможертвата и бяха единни в мислите и действията си точно както някога хан Кубрат беше казал на синовете си - ,,Ако сте заедно като този сноп пръчки, никой няма да успее да ви победи!"



О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!



Байовци
„Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия.“
Васил Левски



Значими, но малко известни факти за 3-ти март

Санстефанският мирен договор – подарък от страна на руската дипломация към император Александър II
Подписването на Санстефанския мирен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който у нас е известен като Цар Освободител.
От 17 до 19 век Русия води няколко войни с Османската империя, като целта е завземане на Цариград /както славяните наричаме Истанбул/ и Проливите. Това е пътят към Средиземно море и възможността Русия наистина да стане велика сила. Така се създава и митът за „Дядо Иван” и възможността за освобождение на българите от Русия. След поражението през Кримската война Русия не иска повече да воюва, но кланетата в българските земи след Априлското въстание възбуждат световното обществено мнение в полза на българите. На Цариградската конференция през 1876 г. Великите сили решават да се създадат две български държави, разделени по оста север/юг. Но Турция отхвърля това решение и единствено Русия, чрез война, може да я принуди да го изпълни. Ако това не стане, Русия ще загуби целия си авторитет сред балканските славяни. Така тази война е по-особена. Руснаците не нанасят пряк удар по Цариград, но по ирония на съдбата след поредица победи на Шипка, при Плевен, София, Шейното и Пловдив, достигат до подстъпите на османската столица.
Това, което често се подминава е, че Санстефанският договор защитава и интересите на Русия. Най-напред, от новата българска държава са изключени земите на Тракийския хинтерланд на Цариград /Източна Тракия, Беломорска Тракия и част от Родопите/, които са изконни български земи, населени с преобладаващо българско население. Тях Русия запазва в Османската империя, защото другите Велики сили не й позволяват да завземе Цариград, но когато тези земи са в Османската империя, следващият път това може да стане. На второ място, Русия предава нови парчета българска земя на Сърбия. Това е Пиротско, части от Поморавието, без Сърбия да е „пукнала и една пушка” срещу Турция. На трето место, Северна Добруджа е предадена на Румъния, като компенсация за отнетата й от Русия Бесарабия. Това е истината за Санстефанския договор. Другото е пищна церемония и парад под стените на Цариград.

В Сан Стефано спират руските войски



В къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано е подписан мирният договор. Сан Стефано днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на турския мегаполис. Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война и е мястото, където Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор.

Ген. Обручев подготвил плана на бойните действия



Предварителният план на руското командване за войната срещу Турция е разработен от ген. Николай Обручев. Цялата кампания, разчитаща на изненадата и бързото настъпление, можела да завърши за около 3 до 4 месеца. За съжаление княз Горчаков, който се колебаел и се опитвал да ограничи военните ангажименти на Русия, коригирал плана на ген. Обручев, ограничавайки зоната на бойните действия само до Стара планина, надявайки се, че след първите си неуспехи Портата бързо ще склони да преговаря.

Как Румъния получи Северна Добруджа
Свободното преминаване на руските войски през територията на Румъния се урежда чрез задължението Русия да съблюдава териториалната цялост на Румъния. По-късно Петербург не спазил тази уговорка и отнел от Букурещ Бесарабия, предоставяйки като компенсация Северна Добруджа.

Пръв вдига Самарското знаме ген. Столетов





Добре известно е, че Самарското знаме (превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите.

Цветя в Одрин за Белия генерал



Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е сред най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Включва се активно в битката за Плевен, когато си спечелва и прозвището Белия генерал. Ръководените от него части допринасят съществено за успешната обсада на Плевен, в боевете при Шипка-Шейново, както и за устремното настъпление към Одрин и Цариград.

Капитан Петко войвода



Капитан Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия и дали своя принос за окончателната победа над Високата порта.

На Берлинския конгрес решенията се взимат без България



България остава без представител на Берлинския международен конгрес. Любопитно е да се отбележи, че екзарх Антим още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът княз Горчаков отхвърля тази молба.



Нека помним, нека бъдем сплотени и носим в сърцата си гордия български дух!

Поклон през величието на всички страдалци, загинали за свободата на България!




https://www.youtube.com/watch?v=tGtEgyuW5Hk