Join the new world

Темата в новия кръг от "Мастиления лабиринт" веднага ме подсети за нещо, за което често се сещам. Детството и отминалото време...

Спомням си за безгрижното време, в което нямахме никакви задължения, освен да се приберем навреме за обяд и вечеря.
Спомням си за летните ваканции в китното градче Дряново, което беше мой "дом" цяло лято.
Спомням си как с 50 стотинки бях богат. Имах за 2 ледени сокчета от 10 стотинки и за пакетче семки от 30.
Спомням си как всяка вечер се събирахме около цяла тумба деца и си приказвахме и вдигахме глъч чак до късно.
Спомям си игрите на криеница, които ни караха да бъдем изобретателни и да се крием на всевъзможни места.
Спомям си как обикаляхме с колелетата безцелно града и селата около него.
Спомням си как излизахме за риба сутрин рано и се прибирахме късно вечер, без да обядваме.
Спомям си как се пързаляхме по циментовите канали за дъждовна вода и късахме панталонките си.
Спомям си как прекарвахме по 3-4 часа покатерени на някое дърво и седяхме там без да ни доскучае.

И сега в навечерието на първият си официален трудов договор ми се иска да съм отново онова дете, което прекарваше безгрижно дните си.
Исках да порасна и ми казваха "не е хубаво да си голям". Не им вярвах... Сега им вярвам и на своя ред казвам на всички, които искат да пораснат "не е хубаво да си голям".
В духа на отбор "Мелодия" и капитанът им Sollam ви поздравявам с този спомен.