Как решителността ще убие гигантските съюзи като TWO

Day 2,194, 12:14 Published in Bulgaria Bulgaria by Nane Vutov

Вече имаше статии обясняващи как работи решителността, така че тук няма да ви досаждам с повторения. Битува неправилното мнение, че решителността ще има краткотраен ефект, тъй като ако като даден регион бъде освободен, след 1-2 седмици решителността спада до нула и окупаторът лесно ще го завладее обратно. Т.е. нищо съществено в света не се променя.

Това обаче съвсем не е така.

За да бъде по-разбираемо ще използвам като конкретен пример Полша, като за по-просто ще допусна, че не съществуват никакви дипломатически договорки между Полша и завладените страни.

В момента окупираните от Полша държави лека-полека се освобождават благодарение на бонуса решителност. Да допуснем за по-просто, че Полша владее региони с номера 1 до 8 с бонуси „решителност“ както следва:

бонус1=1

бонус2=5

бонус3=4

бонус4=2

бонус5=4

бонус6=1

бонус7=0

бонус8=6

В момента полските сили не могат да удържат регионите с твърде голям бонус, затова да допуснем, че региони 2, 3, 5 и 8 се освободят. След 1-2 седмици бонусите в освободените региони ще се загубят, така че поляците отново ще ги завладеят и новата конфигурация ще бъде следната:

бонус1=1

бонус2=0

бонус3=0

бонус4=2

бонус5=0

бонус6=1

бонус7=0

бонус8=0

Да допуснем, че полските сили са достатъчно силни, за да удържат завладените региони в така получената нова конфигурация, при която региони 2, 3, 5 и 8 са без бонус „решителност“. Забележете обаче, че макар това да е така, на поляците ще им се наложи да влагат много по-големи усилия за потушаване на въстанията, отколкото преди въвеждането на решителността. Забележете също, че бонусите растат не изведнъж, а постепенно. В един следващ момент те ще станат например такива:

бонус1=2

бонус2=1

бонус3=1

бонус4=3

бонус5=1

бонус6=2

бонус7=1

бонус8=1

И после такива:

бонус1=3

бонус2=2

бонус3=2

бонус4=4

бонус5=2

бонус6=3

бонус7=2

бонус8=2

В даден момент ще се стигне до конфигурация, при която наличните полски сили ще бъдат точно равни на въстаническите сили (а не както сега въстаниците да са със значително по-големи сили). В този момент някой регион ще се освободи, бонусът му „решителност“ ще спадне и поляците отново ще станат способни да удържат завладените региони.

Какво следва от всичко това?

Ами накратко следва следното:

Полските сили ще са завинаги ангажирани да потушават въстанията си. Усилията им ще бъдат донякъде успешни, но няма да са способни да помагат през MPP на когото и да е.

Сръбските сили ще са завинаги ангажирани да потушават въстанията си. Усилията им ще бъдат донякъде успешни, но няма да са способни да помагат през MPP на когото и да е.

Унгарските сили ще са завинаги ангажирани да потушават въстанията си. Усилията им ще бъдат донякъде успешни, но няма да са способни да помагат през MPP на когото и да е.

Испанските сили ще са завинаги ангажирани да потушават въстанията си. Усилията им ще бъдат донякъде успешни, но няма да са способни да помагат през MPP на когото и да е.

И т.н.

Следователно няма да има кой да помага на Румънците през MPP. Следователно ако те са по-силни от нас, ще ни владеят. Ако ние сме по-силни, ние ще ги владеем. Съюзниците от тук нататък ще играят далеч по-малка роля, отколкото досега.

Например сигурен съм, че Аржентина не след дълко ще попадне под почти постоянна окупация, защото всичките ѝ съседи са врагове. Съюзниците ѝ ще са заети със собствените си проблеми и няма да могат да помагат както досега.

Впрочем ясно е, че значението на съюзите ще спадне значително. Всяка страна ще може ако желае да си остане необвързана. От друга страна ролята на дипломацията и двустранните политически споразумения ще се повиши неимоверно.