Войните при предшествениците на цар Самуил (971 г.) IV част.

Day 3,787, 12:01 Published in Bulgaria Bulgaria by XaoC aJI4eH


Здравейте!

Може би читателят си спомня в миналия брой, че Преслав беше превзет за втори път. Наложи се да прекъсна в нищото, защото войната между Светослав и Йоан Цимисхи продължава още няколко месеца. Точно на това място, авторите са решили да дадат доказателства за тезите си, които все пак реших да предам, макар че са дълги и сложни. Проблемът е че византийските източници винаги се стремят ако може да не употребяват думата „България“, „българи“, наричат българите със всякакви етнически съществуващи и несъществуващи имена от околни народи. Един път сме „власи“, друг път „мизи“ или „скити“. Думата „война“ не се употребява, а се използва думата „метеж“. Няма „България“ има „западни провинции“. Това често заблуждава изследователите и води до спорове.


Падането на Преслав в ръцете на византийците не можело да реши съдбата на войната. Йоан Цимисхи побързал да се отправи към Дръстър, където станали последните решителни боеве. Широко разпространено в нашата и чуждата литература е схващането, че те се водели между руските и византийските войски. В действителност в тях са участвали и българи. Какви съображения могат да се приведат в полза на тази теза?
1. Йоан Скилица пише: Той (Цимисхи б. а.) опустошил и много крепости и паланки, които предоставил на войниците за плячка“. Не така постъпил обаче с крепостите Плиска и Диня (Девня), които се предали доброволно. Следователно императорът подложил на опустошение крепости и селища, които му оказвали съпротива, отбранявани от български гарнизони и местното българско население.
2. При един от излазите на гарнизона на Дръстър започнала бой с ромеите конница, с каквато руските войски не разполагали. В миниатюри от Мадридския ръкопис за боевете при Дръстър са показани български конници с характерните за тях в предишни миниатюри дълги копия и позлатени листообразни щитове.
3. Ромеите намирали между труповете жени, облечени в мъжки дрехи, които паднали в бой срещу тях. Следователно населението на Дръстър е участвало масово в борбата срещу византийците. Подобен случай има и по време на войната през 811 г.
4. Лъв Дякон отбелязва, че българското население имало ярко изразено враждебно отношение към ромеите и ги смятало за виновници за сполетените беди, докато в лицето на русите виждало сродни по нрав, език и обичаи хора.
5. Някои автори преувеличават значението на избиването от Светослав на 300 граждани на Дръстър, заподозрени или уличени в съглашенски настроения спрямо ромеите, което по време на война е предателски акт, а се игнорират масовите кланета на жителите на българските паланки при похода на Йоан Цимисхи към Дръстър. Известието на Йоан Зонара за оковаването на 20 000 българи е явно тенденциозно и не заслужава внимание.
6. Според Йоан Скилица Светослав разполагал в Дръстър с 330 000 души, което е невероятно число. Лъв Дякон сочи 60 000. И това число е преувеличено, но все пак навежда на мисълта, че към руските войски се присъединили значителни български контингенти, след като се знае че Светослав идва в България с 10 000 войници, а и те многократно са понасяли загуби в убити и пленени.
7. В отряда, воден от Свенкел, който успял да пробие вражеския обръч в Преслав и да се оттегли в Дръстър, наброяващ около 7000 души, според свидетелството на Лъв Дякон имало и българи. Те несъмнено са взели участие в отбраната на крайдунавската крепост.
8. Съвсем естествено е византийските автори да премълчават съпротивата, която българите оказвали на византийските войски и подкрепата от тяхна страна на русите след падането на Преслав, тъй като от този момент византийците обявили Йоан Цимисхи „за спасител на българите от руски гнет“.

Тенденциозността в съчиненията на византийските историци и хронисти неведнъж е заблуждавала изследователите.
При настъплението към Дръстър, византийските войски се сблъскали с отряд, който наброявал 7000 души, т. е. толкова, колкото са оцелели при защитата на Преслав. Императорът изпратил „отбрана войска“ (преден отряд), а самият той го следвал с главните сили. Ромеите успели да отблъснат, но не и да разбият този отряд и той се оттеглил в Дръстър при Светослав.
Вероятно настина става дума за оцелялото ядро от гарнизона на Преслав. Свенкел е имал за задача да забави придвижването на ромеите с ариергардни боеве. Доказателство за това е не само идентичността в числеността на войните, но и в изразът на Йоан Скилица, че след боя оцелелите от защитата на Преслав се „присъединили“, а не „завърнали“, както би трябвало да се каже, ако са били изпратени от Светослав.
Известен за настъплението на ромеите, Светослав извел цялата си войска на 12 мили (18км.) пред крепостта. Войниците „доближили щитовете и копията си в своите редици и като крепостна стена чакали неприятелите“. Йоан Цимисхи, който пристигнал пред Дръстър на 25.04.971 г. построил ромейските войски в боен ред, като разположил в центъра пехотата, а от двете крила конницата, а леката пехота оставил на втора линия.
Светославовите войски първи преминали в настъпление. Пламнал ожесточен ръкопашен бой, който с променлив успех продължил през целия ден. Според Йоан Скилица само през една от неговите фази „боят претърпял единадесет промени“. Първоначално ромеите извършили пробив в центъра на руския боен ред, но скоро той бил ликвидиран. Привечер неприятелят хвърлил срещу лявото руско крило ромейската конница, разположена срещу него. И двете страни насочили подкрепления към това място, но византийците взели надмощие и защитниците на Дръстър били принудени да се приберат в крепостта.




Дръстър била една от най-мощните крепости по долния Дунав. Освен че контролира крайбрежния път контролира и устието на първия от многото ръкави по долното течение на реката. Имала полуовална форма, три порти, западна, южна и източна, като всяка излизала на важен път. След късноримската стена от 4-ти век е изградена нова 5-6 век. Крепостната стена била поправяна и до старата стена по време на първата българска държава била долепена нова стена. Източната порта, дело на български майстори имала двойна врата, спускаща се – катаракта и двукрила врата. От северната страна вероятно също е имало врата, осигуряваща връзка по вода (Бел.преп.).

Йоан Цимисхи разбрал че му предстои трудна борба и за това заповядал да се построи укрепен лагер на един нисък хълм недалеч от града. Той „заповядал да изкопаят наоколо един ров и изкопаната пръст да слагат на тази страна нарова, която загражда стана, а след като насипът се издигне на достатъчна височина да се набият отгоре копия и да поставят върху тях дълги щитове“… Едва след като укрепяването на стана било привършено, Цимисхи решил да предприеме настъпление. Завързала се престрелка между двете страни, която скоро била прекъсната и византийците се оттеглили в стана си.
Привечер вратите на крепостта се отворили и защитниците и излезли със силни конни отряди. Като изказва учудването си че русите се сражавали само пеша, Лъв Дякон се опитва да ни убеди че конницата била руска. Според Скилица от източната врата излязла конница, а от западната - пехота. Светославовите войски взели надмощие, но смъртта на Свенкел внесла смущение в техните редове. Въпреки това те водили бой цяла нощ и до обед, когато поради застрашаване на тила им биват принудени да се приберат в крепостта. Вижда се че в случая става дума за конница с високи бойни качества, която била способна да води сражение и през нощта и е била в състояние да понесе напрежението на един бой продължил почти цяло денонощие. След боя Светослав заповядал да изкопаят ров около крепостните стени, за да усили отбраната на Дръстър.



По това време пред града се появили огненосните триери на ромеите, заедно с голям брой продоволствени кораби. Започнал да се чувства недостиг на храни. Тогава Светослав издебнал една безлунна нощ, когато валял проливен дъжд със страшен град и светкавици и с 2000 човека се качил на еднодръвки за да си достави храни. Когато всеки се снабдил откъдето можал с необходимото количество жито, просо и други храни те тръгнали по реката към Дръстър. Очевидно снабдяването е станало бързо и безкръвно. На връщане руските войници забелязали край реката византийски обоз, слезли от лодките и с внезапно нападение разгромили продоволствената част.
Светославовите войници се върнали невредими в Дръстър. Научил за нощната им експедиция Йоан Цимисхи бил силно разгневен и заплашил със смърт командирите на флотата ако случаят се повтори.
Изминали 2 месеца от началото на боевете при Дръстър, а ромеите не можели да се похвалят с никакъв успех. Императорът решил да принуди защитниците да се предадат от глад, като преградил всички пътища, излизащи от града с ровове и поставил край тях стражи. Светославовите войски обаче, продължили да предприемат смели излази и да нанасят загуби на ромеите. При един от тях било извършено нападение срещу каменометна машина, която нанасяла големи загуби на защитниците на крепостта. Командирът на частта Йоан Куркуа яхнал коня си и повел отбрани воини, но тъй като на обед пил вино, главата му натежала и той паднал при преодоляването на един ров. Светославовите войници го насекли с мечовете и брадвите си. Блестящото въоръжение ги накарало да мислят че са погубили самият император, те набучили главата му на копие и я издигнали над градските стени за позор на ромеите.
На 20 юли Светославовите войски „излезли масово“ от крепостта и започнали кръвопролитен бой с ромеите. В челните редици се сражавал Икмор, трети по ранг в руската войска. Той бил сразен от Анема, син на управителя на о. Крит. Това според Лъв Дякон и Йоан Скилица решило изходът на битката. Именно в това сражение византийците намерили между труповете и жени, облечени в мъжки дрехи.
На следния ден Светослав свикал военен съвет. Едни от военначалниците му предложили да се опитат да извършат пробив през нощта, а други да се поведат преговори с ромеите за напускане на България и връщане по родните места. Тогава Светослав въздъхнал: „Загива славата, спътница на руското оръжие, което лесно побеждаваше околните народи и без кръв заробваше цели страни ако сега безславно отстъпим на ромеите. Но като си припомним храбростта на нашите прадеди и като си помислим че руската сила е останала и до днес непобедима, нека храбро се впуснем в бой, за да спасим живота си. Ние наистина нямаме обичай да се връщаме като бегълци в родината си, но сме свикнали или да живеем като победители или славно да загиваме като извършим подвизи, достойни за благородни мъже.“
На 24 юли към залез слънце цялата Светославова войска излязла от крепостта. „Затворили вратите, за да не може никой да се върне в града и да потърси там спасение. Настанало ожесточено сражение и варварите се биели храбро.“ Ромеите започнали отстъпление. За да ги ободрят и донесли мехове с вода и вино. Наложило се сам императорът да се притече на помощ с нови подкрепления. Няколко пъти византийците предприемали настъпление и били отблъсквани от русите. Тогава императорът заповядал на патриция Варда и стратопедарха Петър да заангажират по фронта Светославовите войски, а Варда Склир начело на своите отряди да проникне в тила им и да им пресече пътят за отстъпление към Дръстър. Между Анема и Светослав започнал двубой, ромеецът успял да го свали от коня, но загинал от Светославовите войници. В това време се разразила буря, вятърът вдигнал облаци прах и заслепила руските войски. Тогава в тила им се появил Варда Склир, което ги принудило да отстъпят и да се върнат в крепостта. Светослав „бил покрит с многобройни рани и загубил много кръв.“ Героичната защита на Дръстър, която продължила 3 месеца завършила с почетен мир за Светослав. Между него и Йоан Цимисхи било постигнато споразумение да се даде възможност на руските войници свободно да се завърнат в земята си, като ромеите им предоставят храма за из пътя. Според Лъв Дякон 22 000 руски войници получили по 2 медимни жито, а Светослав се задължил да върне всички византийски пленници. Руските войски отплували по течението на Дунав към земите си, но при р. Днестър били нападнати от печенегите и Светослав бил убит.




Срещал съм 2 версии за случката. Едната че това е византийски, другата че е български заговор. Българските историци малко се изхвърлят според мене. Наистина отношенията с печенегите са много добри и те никога не нападат независима България, дори когато са подкупвани от ромеите. Но те имат собствен мотив да убият Светослав. Двете държави (на печенегите и киевските руси) са разположени близко от двете страни на Днепър и са били смъртни врагове.Печенегите губят войната през 969-та, а през 970-та Светослав праща техният отряд на смърт, защото попада във византийска засада при Аркадиопол.( Бел. Преп.).



Източник: "Българска военна история X-XV век." Със съкращения.

Войните при предшествениците на цар Самуил (971 г.) III част.

Войните при предшествениците на цар Самуил (970 г.) II част.

Войните при предшествениците на цар Самуил - (927-969) I част.