Войните при предшествениците на цар Самуил (971 г.) III част.

Day 3,767, 12:12 • Published in Bulgaria Bulgaria • by XaoC aJI4eH
Здравейте!

Може би читателите не са забравили как завърши войната през 970 г.
Битката при Аркадиопол Доколко поражението на съюзната войска е значително или не трудно може да се прецени. Ясно е само че двете армии преустановяват активни бойни действия в изчакване на пролетта. „Безобразие“-то (както се изрази един ерепубликанец) предстои точно в този брой. Причините поради които според мене то става факт могат да се видят още в битката при Аркадиопол. Русите поемат изцяло командването на съюзната армия, комплектоват я изцяло в свой образец. Поне в тази битка княз Светослав не използва добре трите конни подкрепления, не се съобразява с особеностите на терена и разчита изцяло на силата на щурма. Светослав вероятно има числено превъзходство, но не успява да се възползва от него, така както прави в руските степи и Мизия.

Войната през 971г. се предшествала от многостранна и грижлива подготовка от византийското командване. През есента на 970 г. войските от Мала Азия били прехвърлени в Европа и разположени за зимата в района на Родосто. През пролетта на 971 г. Йоан Цимисхи заповядал „с продоволствени кораби да се доставят в Адрианопол (Одрин) много храни, фураж за добитъка и достатъчно оръжие, та през сражението ромеите да бъдат задоволени с всички тези неща.“ Императорът наредил да се приведат в бойна готовност ударната част на византийската флота – огненосните кораби, да се ремонтират стари и да се построят нови. След това били извършени маневри в Босфорския залив и императорът лично раздал награди на отличилите се моряци и флотски командири. След това флотата от около 300 кораба била изпратена в устието на Дунав под командването на друнгария Лъв, за да осуети евентуалното изтегляне на руските войски с ладии към родината им.

Преди сухопътните войски да потеглят на поход в Родосто пристигнали двама пратеници на Светослав. Цимисхи наредил да ги разведат из стана за да им покаже своята мощ. Веднага след заминаването им бил отслужен тържествен молебен и войските се насочили към Одрин, а от там към Преслав, тъй като съгледвачите докладвали, че старопланинските проходи не се охраняват. Въпреки това при наближаването им сред ромейските военачалници настъпило брожение. Те били на мнение, че тесните планински клисури крият големи опасности. Наложило се императорът да ги насърчава с дълга реч.

Често срещано в изворите и самата истина. През 811 г. един император губи главата си, а наследника ще умре скоро след това от раните си.(Бел. Преп.)

Възниква въпросът защо Светослав не взел мерки да организира отбраната на проходите, след като императорът открито заявил на неговите пратеници, че се готви за война. (А може би не е имало достатъчно време, ако войските са потеглили 1-2 дни след пратениците. Преминаването на проходите е станало рано пролетта през първите дни на април и е съвпадало с Великденските празници – т. е. класически изпреварващ удар. По това време князът заедно с част от войската се намирал в Дръстър. Бел. Преп.) Ако се приеме тезата че киевския княз нарочно е допуснал ромеите в Мизия с цел да насочи срещу тях войските си от различните крепости, тогава не може да се обясни липсата на бойна готовност у войските на Преславския гарнизон. Най-приемливо е гледището, поддържано от А. Строков, че Светослав допуснал стратегическа грешка, която му струвала много скъпо.
Императорът формирал силен преден отряд , и застанал на чело. Според Лъв Дякон в него влизали 15 000 пехотинци, 13 000 конници, в т. ч. елитния отряд „безсмъртни“. Зонара и Йоан Скилица съобщават че отрядът се състоял от 5000 пехота и 4000 кавалерия. Тези данни са по-вероятни, не само защото се поддържат от двама автори, а тъй като било необходимо предният отряд да бъде по-бързоходен. Общият брой на византийската армия възлизал на около 40-45 000 души.

В изворите не се споменава пътят, по който са минали ромейските войски, но с оглед бързината на действията, към които се стремял Цимисхи, те преминали Стара планина вероятно през Върбишкия проход от където минава най-прекият път от Одрин за Велики Преслав. Лъв Дякон съобщава, че преди настъплението срещу столицата, предния отряд се разположил на хълм, заграден от двете страни от река, който може би се е намирал в Герловската котловина. Последният преход бил извършен скрито през нощта. Те успели да обходят крепостта първоначално само с евзоните (леката пехота), използвайки планински пътеки през Драгоевската или Преславската планина. (Планински масиви в Предбалкана, разположени южно от Велики Преслав, между които тече р. Тича. Максималната им височина е 600-700 м. Бел. Преп.) Централният път по долината на р. Тича несъмнено е бил охраняван или поне наблюдаван. Евзоните се явили в тила на преславската крепост от северната и страна. Основания за това дава Лъв Дякон, според когото византийците се движили в няколко колони. С израза „сутринта“ се определя началото на атаката. Невъзможно е многобройна конница да се движи тихо и безшумно и да изненада противника.

Неочакваната поява на ромеите внесла смут сред руските войски, наброяващи според Зонара 8000, според Йоан Скилица 8500 души, които извършвали военни упражнения северно от крепостта. Като се има предвид че общата численост на руските войски в България е била около 10 000 души, а главните сили начело със Светослав се намирали по това време в Дръстър, може да се приеме че и в тази войскова групировка влизали български отряди. Макар и изненадани, русите бързо се построили в боен ред. Започнал кръвопролитен бой, в който нито една от страните не могла да вземе надмощие. Арменският историограф Степан Таронски пише, че първоначално русите отблъснали двете крила на ромеите. Той говори само за бой между пехотни отряди, което е в подкрепа на тезата, че по това време конницата още се е съсредоточавала на бойното поле.

Пристигането на отряда на „безсмъртните“ изменило ситуацията в полза на ромеите. Йоан Цимисхи заповядал тежките конници да атакуват лявото крило на русите, а не цялата конница, която както изглежда още е продължавала да пристига на бойното поле и да се разгръща за бой. Атакуваното руско крило не издържало и започнало да отстъпва към крепостта. Същевременно от северната страна на крепостта излязло пешо подкрепление съставено вероятно от български войници от Преславския гарнизон. Именно в този момент се намесила и леката конница, която се явила в тила на русите и разпръснала идващото подкрепление. Съюзните войски понесли големи загуби в убити и пленени, но все пак част от тях успяла да си пробие път и да потърси спасение в крепостта. С настъпването на нощта боят бил прекъснат. На следващият ден пак призори 05.04.971 г. пристигнали главните сили на ромеите, в които били включени много обсадни машини. Обсадата на крепостта се ръководела от Свенкел, който бил на второ място в командния състав на руската армия.

Крепостта Преслав имала петоъгълна форма като р. Тича защитавала външния град от изток и югоизток.Стената била дълга 6,5 км. И дебела 3,25 м. Височината на кулите достигала 15 м.Имала 3 порти северна(главна, спускаща се) и 2 помощни (двукрили) на източната и южната страна. Вътрешния град бил с дължина на стената 2км, дебелина 2,8-3 м. Дворцовият комплекс бил устроен като цитадела и също притежавал стена.(Бел. Преп.)

По заповед на императора започнал пристъп срещу крепостта от всички страни. Вероятно главният удар е бил от северната страна, тъй като там крепостта е най-достъпна (от изток е р. Тича, от запад се издига височината Зъбуите, от юг разклоненията на Преславската планина), битките предишния ден били пак от северната страна и не се налагало прегрупиране. Защитниците се отбранявали упорито, като засипвали ромеите с камъни, копия и стрели. Под закрилата на усилена стрелба с лъкове, прашки и каменоменти машини византийците опрели щурмови стълби и успели да се изкачат на стената. Започнал кръвопролитен бой, като ромеите успели да се доберат до главната порта, отворили вратите и дали възможност на главните сили да нахлуят във външния град.

Боят продължил с неотслабващо ожесточение във външния град. Борбата закипяла с нова сила пред една малка крепостна врата (потерна), оставена отворена, за да се приберат зад стената отстъпващите бойци. Пред вратичката загинали 150 византийски войници. Императорът лично насърчавал ромеите, но и това не помогнало, тъй като защитниците „храбро удържали обсадата“. По заповед на Цимисхи с огнеметни машини на много места във вътрешния град били предизвикани пожари. Скоро огнената стихия принудила защитниците да напуснат вътрешния град. Те се събрали за последен отпор на открито място пред парадната врата на царския дворец, като броят им според Лъв Дякон възлизал на 7000 души. Византийският хронист е принуден да признае мъжеството им: „русите се биели упорито и не обръщали гръб на враговете…. ….Те се сражавали заедно със скитите (българите – б. а.), изпълнени с гняв към ромеите“.
Въпреки че били обкръжени, част от тези смели бойци начело със Свенкел успяла да си пробие път и се насочила към Дръстър, водейки ариергардни боеве. Българският цар Борис бил пленен. Йоан Цимисхи обявил че не идва да го сваля от престола, а да му възстанови предишните права. С тази демагогска политика той привлякъл на своя страна част от феодалната аристокрация. Някои боляри, управители на крепостта започнали доброволно да се предават на императора. Така завършват сраженията в защита на българската столица.

Източник: "Българска военна история X-XV век." Със съкращения.

Войните при предшествениците на цар Самуил (970 г.) II част.

Войните при предшествениците на цар Самуил - (927-969) I част.