Военните действия на Иванко против Византия

Day 3,741, 09:42 • Published in Bulgaria Bulgaria • by XaoC aJI4eH
Здравейте!

Още от детството съм имал Иванко несъмнено за предател, защото след като убива цар Асен I бяга във Византия. В средновековната ни история едва ли има име, което по по недвусмислен начин да се свързва с предателство. Все пак още през Възраждането е написана пиеса. Но днес като чета история осъзнавам, че това съвсем не е било необичайна практика нито за първа, нито за втора българска държава. С какво Иванко е повече предател от Арон, Йоан Владислав, Иван-Асен III или Борил? Или от Крали Марко и Константин Драгаш? Според Божо Димитров Асен и Иванко се скарали за жена и това било пиянско сбиване. Но да оставим на страна всички хипотенузи, нека извадим фактите и това което е известно за Иванко и тогава да преценяваме. Част от събитията в тази статия са свързани със събитията около Добромир Хриз. ЦЪК

След като не успял да завземе властта в Търново, Иванко избягал в Константинопол, където бил приет радушно от византийския император. Той постъпил на византийска служба и бил назначен за управител на пловдивската област. Наскоро обаче Иванко се отметнал от константинополската власт и се обявил за самостоятелен владетел. Калоян, който следял внимателно развоя на събитията, влязъл във връзка с Иванко и между тях било постигнато споразумение.
Иванко започнал да се готви за борба с Византия. Той набирал и обучавал войски и строил крепости в Родопите. Разтревожен от отмятането на Иванко и от опасността от нападение на българи и кумани, Алексий III Ангел, който бил в Кипсела за да започне поход срещу Добромир Хриз, се завърнал в столицата. Той се опитал да привлече отново на своя страна отцепника, но без резултат. Тогава през 1198 г. той изпратил силна войска против Иванко начело с протостратора Мануил Камица. Ромеите обсадили най-напред силната крепост Кричим.Теодор Скутариот пише: „След като се потрудили много, те завладели крепостта, но докато доближавали стълбите загубили немалко хора.“ Византийците трябвало да проливат много кръв при обсадата и на други крепости. Според Никита Хониат Иванко: „бил изобретателен и находчив във военното дело и в борбата си срещу ромеите показа и много други дела, в които личеше военачалническата му опитност“.
Като познавал склонността на ромейската войска към грабежи, Иванко прибегнал до интересна хитрост. Той отпратил голямо стадо добитък заедно с група пленени ромеи и разгласил че ги праща в дар на цар Калоян. По това време византийската армия се намирала на лагер при Жабята крепост (Батрахокастрон) в м. Грамадите при Брацигово. Византийският пълководец Мануил Камица я вдигнал на поход и се отправил към крепостта Баткун (при с. Паталеница), където по това време се намирал българският отряд. Ромейските войници се нахвърлили върху него и се отдали на безогледно плячкосване. Самият Мануил Камица „яхнал небоен кон, обикаляше и гледаше какво става“. В това време скритите български части, предвождани от Иванко, обкръжили и разгромили византийските войски, а самият Мануил Камица бил взет в плен.
Голямата победа въодушевила българските войски. За кратко време благодарение на местното население, в мнозинството си българско, което било враждебно настроено срещу ромеите, Иванко успял да заеме обширни територии в Родопската област, Източна Тракия – от средното течение на р. Арда до устието на Места. След това разширил владенията си към Морсинопол, Ксанти, пристанището Абдера (зал. Портолагос, дн. северна. Гърция). Никита Хониат пише: „Ромеите вече никога не постигнаха успех, нито пък дръзнаха да застанат очи в очи с Алексий (Иванко), за да си примерят силите в бой, но се върнаха при Филипопол, доволни ако Алексий им остави поне него“.
През 1199 г. Алексий III Ангел организирал поход срещу Добромир Хриз, а през пролетта на 1200 г. Българи и кумани, подтикнати от цар Калоян нападнали Източна Тракия. Едва през лятото или есента след оттеглянето на куманите императорът могъл да се отправи към владенията на Иванко. В Одрин той „прекарал много дни и бил в затруднено положение, като виждал отцепникът непобедим, а собствената му войска напълно изплашена“.
След известни колебания императорът се насочил към пловдивската област, обсадил и превзел крепостта Стенимахос (Станимака-Асеновград). Той вече не разчитал със силата на оръжието да сломи съпротивата на Иванко. За това с измама го оковал във вериги и го хвърлил в тъмница. Византийците установили властта си над иванковите владения.


Източник: "Българска военна история X-XV век." Със съкращения.