Скука в бара

Day 3,723, 11:02 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Wolf Child

Здравейте, еЧитатели!

Както се подразбира от заглавието на вестника, темата е "Скуката". И то навсякъде, по всяко време и обстоятелства. А сегашното е бар.


Снимка: bg.guide-bulgaria.com, с. Краводер, Врачанско

Всъщност, историята започва доста преди бара - още в детството на литературния герой и по-точно - от семейната му среда. Та семейната му среда била с една дума - бедна. Бедна на финансии, положителни емоции и идеали. Всекидневната Мисия била - "да има какво да се яде".
Не, родителите му не били лоши хора, само бедни всячески. Включително и духом, а малкият Трактолюб бил нещо друго - обичал класическата музика и ненавиждал чалгата, четял Тери Пратчет в оригинал,а родителите му - единствено текстовете на Луна... Изобщо, бил пълна противоположност на своите. Затова още на 14 тръгнал с нетърпение от родно си село Краводер и дошъл в София, за да учи в НГДЕК.


Снимка: hollywoodsabre.com

Естествено, нямало кой да му помага с наем, ток, учебници, храна и транспорт. Почнал да работи каквото намери - слагал тапети, носел гардероби 8 етажа по стълбите и т.н, и т.н. Селският живот го бил научил на труд, а главната му цел била - "да стане човек", както казвали в Краводер. Сиреч - да се замогне и има всичко, което бедните му съселяни нямали.

Годините минавали. Трактолюб завършил с пълно отличие гимназията и отишъл на безплатно обучение в Кембридж. Там бил също първенецът на випуска и станал професор само на 23.
Още на 16 си сменил името на Любо, но девойките в Кембридж му казвали "Lovely" и източният му произход не им пречел да си правят планове, включващи голяма къща, ежедневни партита, екскурзии из цял святи... Т.е. - всичко, което една млада съпруга на милионер правела. а Любо бил точно такъв.


Снимка: fireflytrip.com
Получавал на месец толкова, колкото всички в Краводер за година, че и повече. Не забравял родителите си. Построил им нова триетажна къща. На баща си взел "Мерджан с перденца и кучнце с калтеща се глава отзад", а на майка си - "плазма, за да гледам сериалите". Не забравил и другите от родата, съседите, съучениците... Асфалтирал улиците и сменил водопровода и канализацията. В този ред. Затова и после се наложило пак да се асфалтира - нещо нормално за ремонтите с чужди пари у нас.

Хубави жени има насвсякъде, но за някой, който две десетилетия е живял в България, тези в Англия биха му се сторили меко казано невзрачни. Затова Любо започнал все по-често на си идва в България, надявайки се да срещне Нея.

Проблемът, обаче, бил този - хубавите, възпитаните и умните търсели всячески да излязат Навън. Уж да учат, но после "забравяли" да се върнат. Тук оставали най-вече плеймейтки с "нетипична красота", но с типична за леките жени алчност и наглост.
Любо нямало как да знае това, затова влизал в изискани (разбирайте - скъпи) заведения, надявайки се там да срещне някоя, която слуша "Pink Floyd", а не "Канарите". Все удрял на камък, но нали надеждата умирала последна - продължавал, макар и забавяйки темпото. След 3 години неуспешен лов, влязал в поредния бар, чийто вход бил 250 лв и нагоре, в зависимост деня и други фактори, седнал на висок стол пред плота и се огледал. Всичко било вяло. Барманът бършел механично чашите като пренавита играчка. Посетителите бавно се движели и още по-бавно отпивали нещо, което видимо не ги освежавало. Дори вентилаторът се въртял като в забавен кадър.

- Барман, - рекъл Любо - намери ми кофа с лайна и умряла котка.
Барманът проявил признаци на живот под формата на учудване.
- Ама как така кофа! Това е скъп бар, все пак и...
Любо нищо не казал. само извадил пачка стоеврови банкноти и ги ударил в плота.
- Разбирам, но все пак ... с лайна... малко е... нали разбирате...
Любо ударил още една пачка.
- А и котка откъде да намеря? И въобще...
Любо извадил трета и казал:
- Вземаш трите и ми изпълняваш желанието или си ги прибирам и отивам в съседния бар. Кое избираш?
Барманът нервно се огледал и бързо прибрал банкнотите. След десет минути донесъл поръчката, сложил я до стола на клиента си и зачакал , очаквайки още нестандартни поръчки.


Снимка: i.pinimg.com

Но се случило следното. Любо се огледал вяло за последен път. После въздъхнал тежко. Хванал котката за опашката, потопил я в съдържанието на кофата и след като добре я наквасил, я завъртял над главата си, викайки:
- Скука-а-а-а-а!

IYI
============
Скука в бара
https://www.erepublik.com/en/article/-1344-2662958/1/20