Военните действия на Добромир Хриз срещу Византия

Day 3,574, 09:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by XaoC aJI4eH
По време на въстанието на Асеневци срещу византийската власт Добромир Хриз бил изпратен начело на неголям отряд, според Никита Хониат от 500 българи, в струмската област, която с подкрепата на местното население успял да освободи. През 1195 г., когато цар Асен I предприел успешни действия по долината на р. Струма, той утвърдил Добромир Хриз като управител на гр. Струмица и областта около него. Откъснат от централната българска власт той бил принуден да лавира и да изпада във временна зависимост от константинополските управници. Но въпреки това, той започнал да напада селищата около Сер и “да причинява злини на съседните ромеи”. През 1198 г. императорът се отправил на поход срещу Хриз, но отмятането на Иванко, (убиецът на Асеня) което било по-опасно, го принудило да отложи действията срещу Хриз за следващата година.
Едно нападение на българи и кумани в Източна Тракия през пролетта на 1199 г. станало причина за забавяне на военните действия срещу Хриз. Възползвайки се от неблагоприятната за империята политическа и военна обстановка, Хриз успял да разшири своите владения в Македония, като завзел силната крепост Просек, на левия бряг на р. Вардар. И когато Алексий III Ангел се отправил на поход срещу него, той потърсил защитата на яката крепост. Византийскат армия била силна, предвождана от самия император, в нея имало и турски отряд, изпратен от амкарския емир. Някои опитни военачалници, предложили най-напред да се завладеят по-слабите крепости, подвластни на Хриз, но под влияние на свои дворцови приближени, императорът се отправил право към Просек, вероятно през лятото на 1199 г. За Просек Никита Хониат пише: “ Природата от край време е открила това място и щедро го е надарила. Скалите са стръмни и на 2 отсечени, защото са откъснати една от друга, а има само един възход към тях, тесен, мъчен и от всички страни стръмен, а останалият периметър на скалите е недостъпен, мъчен дори и за кози... Дълбоката с вирове река Аксий (Вардар), като обмива скалите на около, образува за тях по най-необикновен начин нова ограда… ….От едно само благо, най-добро и най-хубаво е лишена тая крепост: там няма нийде и най-малък извор, който да дава вода, нито пък е изкопан кладенец, трябва да се слиза на реката и да се доставя с кофи вода за пиене.”
Научавайки своевременно за похода на византийските войски, Хриз взел мерки за усилване на отбраната на крепостта. “Той събра – казва Никита Хониат – всички мъже, които се изхранваха с оръжието си, обгради [крепостта] с метални оръдия, набави си в изобилие храни”. От този текст се вижда че българският военачалник се готвел за продължителна обсада.
След като разрушили няколко подвластни на Хриз малки крепости, ромеите достигнали Просек и се разположили на лагер от южната страна на крепостта. Действията срещу нея започнали със заемането на хълмовете от източната и западната страна и с атака на предните укрепления, издигнати неотдавна от Хриз, по южния скат на височината, за подсилване отбраната на вратите. Ромеите успели да ги превземат и достигнали до крепостните стени, но усилията им да нахлуят в самата крепост останали напразни. Те решили да подкопаят стените, но се оказало че началникът на въоръжението не бил докарал още необходимите стеноразбивни копачки. Опитали се с мечовете да да си послужат като копчаки и да разкъртят камъните, но тъй като търпели загуби от защитниците, били принудени да се оттеглят.
На следния ден бил предприет втори пристъп на крепостта. Вечерта докарали стеноразбивни копачки, но те не можели да се използват, тъй като бранителите на Просек нанесли големи загуби на византийците с помощтта на каменометни машини, а и с камъни, хвърляни отгоре по стръмния склон. Никита Хониат: «Не само кръглите камъни, изхвърляни от каменометните съоръжения, а и тези, хвърляни отгоре тежко поразяваха войската. Дори когато кръглите камъни не достигаха до самите хора, те пак сееха смърт, по пътя си се разтрошаваха на извънредно голям брой късове и с бързината на хвърлена стрела се разпръсваха на различни места и бяха жестоко, смъртоносно оръжие.”
През нощта българите незабелязано излезли от крепостта и разрушили металните машини, които ромеите разположили по околните хълмове. Сред противника избухнала паника. Българите се възползвали от това и проникнали чак до палатката на протовестария Йоан, който едва се спасил. Цялото имущество в палатката попаднало в ръцете на българите. Ромейските войници не могли да спят цяла нощ. Българите търкаляли празни бъчви по стръмните склонове, които вдигали силен шум. Ромеите не можели да си го обяснят и изпадали в трепет и уплаха.
Императорът загубил вяра, че ще може да превземе силната твърдина и повел преговори с Хриз. Той признал владетелските му права над Просек, Струмица и околните селища и му обещал за жена една своя сродница. След като се завърнал в Константинопол, той изпълнил обещанието си.
През 1201 г. българите на чело с Мануил Камица запонали военни действия в Македония. Завзети били Битоля, Прилеп, проникнали в средна Гърция, чак до Пелопонес. Камица останал да живее при Хриз, тъй като императорът конфискувал имуществото му и не му позволявал да се върне в Констатнтинопол.
П. Мутавчиев вижда в обединените дейсвия на Хриз и Камица намесата на цар Калоян, позовавай ки се на Никита Хониат: Камица ... “откупил с цената на всички ромеи безграничните си погрешки във войната, а за свободата си заплатил като продал своите сънародници”…… “получавал пагубни заповеди от варварина, който команвал от Хемус (Калоян)” Действията на Хриз и Камица били облекчени от бунта на управителя на Смолянската област в Родопите Йоан Спиридонаки, за когото Мутавчиев също смята, че е поддържал връзки с Калоян, тъй като той загубил от ромеите и избягал в България.
Друга армия била изпратена срещу Камица, а с Хриз императорът провел преговори. Изоставен от своят съюзник Камица, Хриз бил разбит от ромеите и трябвало да се спасява с бягство. Той загубил Битоля, Прилеп и Струмица, но запазил Просек. По-късно Калоян изтласкал Хриз от владенията му и ги завзел.

Източник "Българска военна история X-XV век." Със съкращения