[Посланическа] Из еСръбската преса

Day 2,994, 10:19 • Published in Bulgaria Bulgaria • by olegese

Уважеми сънародници, драги съотечественици,
просто не знам как ние-източните сърби, които не спасяват своите ранени, и наш'те(макетата)-южните сърби не сме се претопили със сърбите в една държава, в която да говорим един, свещен, матерен, сърбохърватски сръбски език.

Статията, разкриваща великодушието на сръбския народ, който е спасил нашите ранени от Сръбско-българската война, се върти в тяхната преса през две-три седмици. Просто не знам как ние живеем, със този ,,срам,, (който е пълна лъжа, но нека не им разваляме кефа).
***
Друг застъпен мотив в еСръбската преса е този, че ние (българите(мизи, траки и македонци)) и сърбите, говорим един и същи език и трябва да се слеем. Ето ви малко материали, в които желанието за сливане варира от ,,В македония живеят омешани сърби и българи,, до ,,Македонският е южносръбски диалект,, . Клик тук и тук.

Ако сте чели последните ми статии, със сигурност знаете за политическата нестабилност на еСърбия. Таман диктатора започна да изгражда наново империята, и ... Слингшот обяви, че ,,диктатура,,-та ,,иде доле,,. В идните часове, очаквайте революция.
***
Друга публикация, която ми ,,хвана окото,, е информационен бюлетин на МВнР на еСърбия. В него, техният (или по-точно техните(двама са)) министри на външните работи се представят, представят и два акцента от събитията напоследък. Единият е изненадващия(и неосъществен) ход, на Унгария да обяви еСърбия за ЕВ и да нападне Румъния. Въпреки, че съм единствен посланик за държава-членка на АС, няма да навлизам в детайлите около първия акцент.
Втора точка в тази статия са отношенията между еБългария(+еМакедония) и еСърбия. Най-накрая някой да види забележи, че имаме общи врагове (еХърватска, еТурция и еГърция) и че няма вражески отношения между членките на АС и нас (българите). И изхождайки от това, техният министър на външните работи предложи подписване на MPP между трите държави. НО, за да бъде всичко прозрачно и коректно той направи допитване до еСръбския народ. Надявам се техният народ да гласува правилно.
***
Много статии, много нещо, с едни ,,никакви,, 80 гласа едвам се влиза на първа страница...

За да продължа традицията с пътеписите, ви отпращам на разходка в Ниш.
,,Много ми е трудно да започна този пътепис – от една страна ми бе много забавно, разпускащо, с весела компания и с леко неинтелигентното ни всеобщо излъчване, но от друга страна ми се пише повече за самото пътуване и местата, които видяхме. Почвам за Ниш, пък каквото излезе…
…Много съм се чудил дали съм пристрастен към пътуването или просто искам да си качвам нови и нови „профилни снимки“. Но май е първото. Когато те питат на границата „Носите ли наркотици?“, мога ли да кажа „Да, имам чанта пътни карти“? И все пак не обичам постоянно да съм на път – така му се губи очарованието, но едно скромно, всеки уикенд, много ми харесва.
Поредният уикенд и поредната дестинация ме отвежда в Сърбия, пътуваме в постна формация от трима човека, от които само един има представа за къде (не, не съм аз). Туристическата ни обиколка почва от покрайнините на София – на изхода, малко след околовръстното, се любуваме на циганския „мравуняк“ и поникналите сателити над него. Надяваме се, че почивните дни ще ни отведат далеч и от това.
Пътят ни минава покрай местността „Три Уши“ – много важни хълмове за националното ни съединение. Но освен това нищо интересно не се забелязва от прозорците ни. И така – в забавни приказки с привкус на хумор, стигаме границата. Тук дори не ни искат международни паспорти, само лични карти, но печатите са важни, искаме си ги в паспортите.
Медиана:София – Ниш не се пътува дълго време, макар да имам подозрения, че ако човек е в моя компания, всичко е дълго време. А и разстоянието е малко. В самия град влязохме от табелка Ниш Изток. Планът е ясен – Медиана. Признавам си, за пръв път чух за въпросната лятна резиденция на Константин Велики. Добре, че имаме ориентиран в Сърбия спътник, ето това е да си силен блогър.


Лятната резиденция на Константин I Велики се оказва в Ниш или по-точно Наисус , античното име на града. Вилата вероятно е била много разкошна, със собствени терми с подово отопление, с помещение за важни срещи и фонтан в центъра му да заглушава разговорите. А и великият император се оказва родом от Наисус, което мен лично много ме изненада. То и Константин I е хем от Ниш, хем първият християнски император на Рим , а е и светец за православната църква. Това е императорът, който е твърдял: „Сердика (София) е моят Рим“. Много неща може да научи човек от едно малко пътуване.
Беседата я изслушваме на сръбски, много ми харесва този език, а и всичко му се разбира. Музейният комплекс още е в процес на изграждане, но все пак допълва много моята бедна сръбска историческа култура. А историята винаги ми е допадала, обичам да си изграждам хронологическа картина на света.

Изоставяме Медиана, стига толкова Античност.
Още с влизането купихме карта на града и вече знаем какво искаме още да видим – Челе кула.
Челе кула

Ето едно драматично и доста ужасяващо място. И там слушаме сръбска беседа, изказана с изключителен патос от много симпатична служителка. Това място си остава в спомените на човек, без съмнение. Разбира се, ние, като видни българи, познаваме основно българската история, а за Челе кула и сръбското въстание знаем много малко, ето накратко:
По време на Първото сръбско въстание Ниш се явява важна стратегическа точка и за двете страни. Градът е на важния път Белград – София и осигурява достъп до центровете на българското и гръцкото национално-освободителни движения. Дава достъп и за така необходимото финансиране на въстаниците.
За османските турци годините преди, около и след сръбското въстание са важни за армията им, настъпват промени в цялостната система на войската. Султан Селим III е свален от еничарите и убит. На негово място се възкачва Мустафа IV, властвал кратко и убит от Махмуд II (майка му, някак си, е по-известна от романтична гледна точка – Накшидил валиде султан, вероятна братовчедка на Жозефин – любимата на Наполеон ), но и Махмуд е един от реформаторите в империята. А еничарите са били във всеизвестен упадък в този период и дали основание на сърбите за бунт. И от бунт срещу еничарите то се превърнало във всеобщо национално-освободително въстание.
И стигаме вече до кулата от 1809година – сърбите вече имат много победи, но и са си създали и дразги помежду си. Настанили се на лагер до Ниш (12000 въстаника с 11 оръдия). А насреща им пристигала 40-хилядна редовна армия. Сраженията били жестоки и без надежда за успех. Главното сражение се провело до хълма Чегар, където се е настанил Стефан Синджелич с 3000 души и 4 оръдия. След непосилните битки с добре въоръжената войска Синджелич, обграден и загубил повечето си другари, взривява барутния склад с изстрел от пистолет, като нанася големи поражения на противника. В сраженията загиват всичките 3000 души на сърбите, срещу повече от 6000 жертви на поробителите.
След пълния разгром на Синджелич, нишкият паша нарежда да се обезглавят телата на всички въстаници, одират главите и кожата я пращат в Цариград, а черепите зазиждат в стените на кула до главния път Белград – София в 56 реда по 17 черепа във всеки, общо 952.

Коментар на постъпката на пашата е излишен, а в момента от черепите на кулата са останали малко над 50, защото през нощта роднини на загиналите са сваляли останките и са ги погребвали с риск за живота си.

След тази историческа находка и доопознаване на съседите ни, се отправихме към старата турска крепост, разположена в центъра на града. Построена е в началото на XVIII век и е била част от Османската империя. Сега е доста добре запазена, но с ясни признаци на вандализъм и като цяло не ме впечатли. Между 8-метровите стени има парк с шаренки туристически влакчета, ние специално се повозихме, цената е много поносима – 50 динара на човек (около 50 цента). Това ни бе основното забавление в крепостта.

Няма как да не отбележа и паркирането в града, ние спряхме почти досами крепостта. Там има зона I и зона II, събота е до 14ч., а в неделя няма. Ние спряхме около 12ч. и след дълго търсене на човек, на когото да платим и неуспехът при откриването на такъв, видяхме паяк, който вдига коли и питахме полицая, който ни каза да оставяме колата – нямало проблем. Със SMS на номера на табелите не става от чуждестранни телефони. А местните се опитаха нещо да обяснят за таблици, зависещи от номера на колата.

До крепостта се намира и местният университет, разположен в красива сграда, строена за администрация и полицейски участък. Оставяйки главната порта зад вас, можете да се отправите през моста над река Нишава, да се полюбувате на рибарите и да видите сградата на кметството, строена не за кметство, а за седалище на Народната банка. От там пресичаме Площада на независимостта и се наслаждаваме на разходката по главната пешеходна улица, която е на две нива. Горното – с магазини и кафенета (кафани) и долното – с много магазини.

Не забравяйте да посетите и местно заведение и да се насладите на плескавици, сръбска бира, погачи и всичко сръбско, което харесвате.,,

И една обява: ,,ДК ви готви няколко изненади,,...повече няма да издавам...