За капитулацията и лакейството

Day 2,604, 01:37 Published in Bulgaria Bulgaria by XaoC aJI4eH

Здравейте българи!

Много се изписа и много помия се изля по българите с чуждо гражданство, особено към хората с чилийско. Трудно ми е да проумея точната причина. Това само хора с ограничено мислене ли го правят? Или някакви криворазбрани идеалисти? Може би това е част от истината. Но дали целта на целия този театър не е в пресата се създаде шум, който заглушава правото на част от българската общност да изрази мнение? Наистина за съжаление обикновено се чуват най-тъпите и най-кресливите! Но същият тоя шум дава възможност на една малка група политици да определят бъдещето на еБългария (за години напред) тайно и под масата, така че да наложат позицията на малцинството. И реално да подпишат капитулацията на България! Вие изтерзаните българи, с българско и чуждо гражданство, които се биете за България съгласни ли сте трийсетина човека да решават вместо вас на коя страна да се биете?



Господа капитуланти, еБългария винаги се е била докрай! Губила е, но никога не е капитулирала! Чужденци никога не са ни налагали външна политика. Винаги сме били независими и като такива ни познават враговете и съюзниците ни! Да, минаваме и за предатели, поне на Балканите. Искате да затвърдите този негативен имидж на България ли? Че кой ще ни погледне? Кой ще ни вземе на сериозно в бъдеще като равноправен и предвидим партньор?

Сега пак излизат хора да ми говорят, че нямало вечни приятели, имало вечни интереси... Да някои държави такава политика прилагат. Но България никога не е правила така! Нима не беше в наш интерес през 2010-та да направим по-силен тогавашния ни съюз "феникс" приемайки Македония в него? Ние обаче действахме срещу интереса на България и тогавашните ни съюзници. И получихме звучен шамар. Понеже имахме чест и принципи обърнахме политиката на 180 градуса. Създадохме си нови приятели. Влязохме в нов съюз - "еден". Всичко беше много романтично в началото, но после? Какво стана? След година се оказа, че не сме държава учредител на "най-стария" съюз! И сме нещо като втора класа. Решихме че нашите принципи са по-важни от демиджа и пак сменихме посоката на 180 градуса. Тогава ни излезе имидж на предатели! Въпреки това успяхме да запазим някои приятелства, като например това с Чили, Русия, по-късно Ейре. Станахме приятели и съюзници с държавата, заради която напуснахме първия си съюз - Македония. Нелогично, но факт! Създадохме нов съюз, с който няма да имаме господари и нашата дума да се чува и да ни зачитат. Всичко беше много романтично в началото...

През тези години 2010-2013-та поради механиката на играта се наблюдаваше нещо като "баланс на силите" между 2 групировки от страни и съюзи с голям брой повтарящи се МПП-та. Или иначе казано действаше нещо като квази-двуполюсен модел. Преминавайки от едната на другата страна на барикадата на България беше отредена ролята на балансьор в баланса на силите. Това се случваше, защото силите бяха по-изравнени, а България (и българската общност) и тогава, и сега правят значителен дял от световната щета, който накланяше "везната" на едната или другата страна. Това ни правеше търсен и нужен партньор. Но второто обръщане на МПП-тата не ни създаде нови приятелства. Да някакво партньорство с предишните врагове имаше, но то беше много лицемерно. Очевидно бившите съюзници и врагове не намираха в България желан и предвидим партньор, а временно търсеха сътрудничество заради щетата ни. Но нещата се случиха така, че бившите ни приятели и врагове решиха да се съюзят срещу нас и да ни натупат. Балансът на силите беше грубо нарушен в наш ущърб и ни беше отнета ролята на балансьор. Останаха ни само приятелите! 3 години борба рамо до рамо! С надежда чакахме преразпределението на силите, защото и на силната и на слабата страна не им е интересно. На едните не им е интересно винаги да печелят, а на другите винаги да губят.

Днес балансът на силите не е така ясно очертан. По-лесно е да си на по-слабата страна и пак да печелиш чрез наемници. Опцията КО силно промени играта, ама някои хора 2 години си заравят главата в пясъка и отказват да видят това! България няма желание да ползва тази опция и предпочита да чака на приятелите да помагат без КО. Добре тогава трябва да уважаваме приятелите си и да не ги обиждаме! А ние какво направихме? Разпаднахме съюза, който беше създаден повече или по-малко заради нас. А сега какво? Ще се обърнем на 180 градуса? Осъзнавате ли какво значи това? Това е да плюеш в лицето на приятелите си и да станеш лакей на враговете си! Това е предателство! Предателство спрямо съюзниците ни, предателство спрямо България! Мислите че враговете ще се погрижат за нас? Не само ще ни използват докато смачкат приятелите ни и ще ни захвърлят като използвана кърпичка!


Заговори се за Realpolitik. Студентите по история и международни отношения добре знаят значението на думата. Останалите могат да я напишат уикипедия. Мислите че предателството е следване на реалполитик? Велики глупости! Реалполитик се прилага от силните. А ние в момента сме по-слабата страна. Върху нас се прилага реалполитик, т. е. в момента ние не прилагаме реалполитик. Ние сме обект на реалполитик! Пример от историята е може би Берлин. Или Ньой...

Господа политици, никога не абсолютизирайте в играта понятия от РЖ! Може да има сходство, много голяма прилика, но тук нищо не е същото! В РЖ войните са по-скоро локални. Водят се от армии и наемници. Да и тук има наемници. Но армии няма. Всички бойци са доброволци. Ако те не ви последват оставате без армия в една социално базирана военна стратегия направена да действа на принципа на световната война. Какво бъдеще предопределяте за България ако останете без бойци? С какво право решавате вместо хората къде да се бият? Не се ли опасявате от разцепление по гръцки модел?

Господа депутати, господин президент, нима това искате? Или сте толкова плиткоумни и не можете да погледнете няколко месеца напред? Или ви интересува само настоящето? Или сте недочели/недоучили? За къде сте без хората? Кой ще ви плаща данъци? Кой ще ви печели битките? Ще си стоим кротко в оригиналните ли? Не е ли по-добре да сме изтрити?


Правете каквото си знаете! Аз моят избор съм го направил!

Благодаря за вниманието!