Геополитическото положение на България

Day 2,543, 12:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Nane Vutov

Виртуалният свят в ерепублик не е като реалния свят. Има примери за страни, които в реалния свят не са в особено добри отношения, докато в играта е точно обратно (например Русия и САЩ). Още повече са примерите за страни, които в реалния свят са в добри отношения, но в играта са във война (например Великобритания и Канада). Също както в реалния свят е невъзможно за една страна да прави каквото си поиска, така и в играта всяка страна трябва да се съобразява с реалното съотношение на силите.

Съюзите в играта се менят, но има и неща, които не се променят. Целта на тази статия е да опише някои особености, произтичащи от географското положение на България, които неминуемо оказват влияние на международното положение на страната ни. Нещата, за които ще пиша, са добре известни на по-старите играчи, но се надявам, че по-новите играчи ще научат нещо, което не са знаели.

Положението на България в общи линии

В реалния живот България има обща граница с Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. В играта имаме граница още и с Украйна (през Черно море). С изключение на Украйна, всеки един от съседите на България е страна с голямо население и съответно силен противник. Единственият реалистичен начин да се сдобием с бонусни региони е през Украйна (и по-точно Крим), откъдето получаваме достъп до Русия и Грузия. Всеки един от бонусните региони, до които можем да стигнем през Украйна обаче, е желан и от някоя друга силна страна.

Това обяснява защо България рядко се е радвала на големи бонуси, а когато ги е имала, не ги е задържала за дълго. Същевременно обаче това си има и едно важно предимство. Като цяло българската външна политика е много по-свободна от външната политика на много други страни. Например докато полските политици трудно биха се решили да вземат решение, което да лиши страната им от бонуси, то при България не рядко се е случвало политиците ни да вземат такива решения без това да довежда до особено недоволство у населението. Нерядко се е случвало да вземаме решения, които са просто нелогични и очевидно неизгодни, но ги вземаме просто защото така ни харесва.

По-долу ще опиша накратко по отделно отношението на България с всеки от съседите ѝ.

Турция

Турция е страна, чието географско положение ѝ позволява да има добри бонуси. И макар, че някои от българските региони биха били от полза на Турция, за Турция не изгодно да ги взема от България, защото може да си ги осигури много по-лесно от други места. От друга страна, текущото съотношение на силите прави невъзможно България да ползва турски бонусни региони, освен в случаите, когато съюзниците на България имат голямо надмощие над тези на Турция.

В следствие на горното нито България, нито Турция има икономически интерес от наличието на война между двете страни. От гледна точка на логиката и за двете страни е по-изгодно да бъдат съюзници, отколкото врагове. И не случайно у нас е имало политици, които са се опитвали да постигнат точно това. Опитвали са се и са се проваляли. 🙂

Причината? Ами както вече писах в увода на статията, българската външна политика е по-свободна и често се ръководи не от това кое е полезно за страната, а от това какво ни се прииска да правим (и в това няма нищо лошо, защото все пак става въпрос за игра, а не за реалния живот). И тъй като една част от населението на България не желае да приема Турция за съюзник, това решава въпроса.

Гърция и Македония

Гърция и Македония са две съседни нам страни, които са непримирими противници. Двете страни не могат да бъдат съюзници и са постоянно във война (или окупация). Ако Гърция е член на някой съюз, то със сигурност Македония ще бъде член на противниковия съюз. Гърция е една от най-силните страни в ерепублик и това я прави много по-желан съюзник от Македония. Затова когато политиците и дипломатите обсъждат преразпределението на силите и бъдещите съюзи в ерепублик, те почти никога не водят преговори с Македония. Преговори се водят само с Гърция.

Гърция има възможност да си осигури доста бонуси. Страната няма икономически интерес да напада България, защото може да си осигурява бонусните региони от други, по-лесни места. От друга страна, въпреки че Гърция притежава региони, които биха били от полза на България, текущото съотношение на силите прави невъзможно да се възползваме от гръцките региони. По принцип това означава, че нито България има интерес да бъде враг с Гърция, нито Гърция има интерес да бъде враг на България.

Горното означава, че от гледна точка на логиката, за България е по-изгодно да бъде съюзник с Гърция, отколкото с Македония. За щастие, както вече писах, българската външна политика се ръководи не от логиката, а от това какво ни харесва. И тъй като на нас ни харесва да сме съюзници с македонците, това означава, че трябва да бъдем врагове с Гърция. Всъщност отношението на Гърция към Македония е несправедливо и поне на мене би ми било много неприятно ако в бъдеще се наложи България да бъде съюзник с Гърция, а не с Македония.

Сърбия

Преди време Стоич беше смятал реалната сила на отделните страни – не щетата, която прави официалното население (защото напр. голяма част от населението на Полша се състои от фермери), а щетата на отрядите. Сметките показаха, че Сърбия е единствената суперсила в играта, със значителна преднина пред втората по сила страна (Полша). Има обаче някои фактори, поради които за нас това не е от голямо значение.

Географското положение на Сърбия е такова, че страната има възможност да си осигури добри бонуси, но по много труден начин. Всъщност в ерепублик няма пример за страна, която си е осигурявала 10/10 бонуси по по-труден начин, отколкото това прави Сърбия. Страната не е привикнала да стои дълго време без бонуси, което на практика означава следното – бонусите, които Сърбия притежава във всеки момент са приблизително равни на максимума, който страната може да си осигури. Когато страната е в добро международно положение, усилията позволяват постигането на по-добри бонуси (дори 10/10), а когато положението е по-лошо – тогава бонусите са по-малко. Но независимо какво е международното положение на Сърбия, по-голямата част от щетата на Сърбия отива за поддържане на сръбската империя. Имало е случаи, когато Сърбия е нападала България, но отдавна не е имало и в скоро време няма да има примери на продължителни войни между двете страни. Просто защото Сърбия не може да си позволи този лукс.

По отношение на българската външна политика горното означава, че можем да третираме Сърбия като инертна страна. Няма голяма разлика дали ще сме съюзници или врагове стига съотношението на силите между съюзите в е-света да бъде горе-долу равностойно.

Румъния

От всички силни съседи на България, Румъния е единствената страна, която в последно време е стояла без големи бонуси. В следствие на това Румъния е най-опасният противник за България. Например в момента Румъния може да си позволи да окупира България, макар това да създава рискове за бонусите от северните ѝ колонии.

Според мене една от най-важните стратегически задачи на българската външна политика е да осигури защита от Румъния. Най-изгодният начин това да стане е България и Румъния да бъдат съюзници. Това е така, защото ако Румъния и България са в противникови съюзи, то Румъния може да бъде използвана, за да ни държи под контрол продължително време. При останалите ни силни съседи (Сърбия, Турция и Гърция) това не е така – всяка от тези три страни може да си позволи да ни напада и дори да ни окупира, но една продължителна война или окупация е немислима за тях, защото това със сигурност ще доведе до загуба на част от бонусите, които тези страни имат.

Заключение

Въпреки, че мнозина от нас (с право) не харесват политиката на Румъния в последно време спрямо България (многомесечната окупация по време на CoT, развалянето на бонусите 10/10, сегашната окупация), ако трябва да си изберем само един единствен съсед за стратегически съюзник, то това трябва да бъде Румъния. Ако България и Румъния са съюзници, то тогава хем няма да има опасност България да се окаже под трайна окупация (освен при наличие на драстичен дисбаланс между съюзите в е-света), хем от време на време ще можем да си позволяваме някои „лудории“ като нападаме по-силни от нас страни.