Join the new world

След като написах предната си страничка на вестника, изведнъж от някъде се появиха едни двадесет , а може би и повече симпатизанти на играта, които ми станаха приятели. Приятели да имаш е най-голямото богатство на този свят. Приятелите споделят мъката и радостта, загубите и печалбите, живота и ... стана малко ему, затова направо към същността.

Получих щедри дарения. Злато на кило, хляб колкото за цяла малка армия и танкове, последен модел, колкото мога да нося. Благодаря ви нови ми приятели за щедростта, благодаря ви за благородството с което заляхте мрънкащият млад играч, затиснат от ежедневните проблеми на играта.

Ако знаех, че след като кажа, колко съм нещастен с това, че не мога да помогна на България, защото развитието ми не търпи развитие а си стои на начални безплатни нива, това ще ми донеси толкова нечувана за хора като мен награда, щях да си порева доста по-рано. Дали ако всеки който пореве малко на монитора си а след това изпрати тъжното послание до батковците и каките, те батковците и каките ще му изсипят две шепи богатство, просото ей така, защото имат много и не е проблем.

Как ли ме разбирате? Този неблагодарния на който му дадохме толкова неща след като каза, че си няма нищо сега пък е недоволен, че му даваме. Ако това разбрахте от трите по-горни абзаца значи аз нямам никакво умение да перифразирам нещата които искам да кажа но не казвам в най-ясен смисъл защото ми липсва чувството за пряка в преносният смисъл реч.

Бих искал да благодаря на всички дарили към акаунта ми. Надявам се не се сърдите, че високомерно ви върнах подаръците. Е, не всички защото знаете как е, бедният човек прелива от гордост за миг а умира от глад през останалото време. Е вероятно съм задържал някой и друг танк и хляб, който а и хапна веднага след като приключа с тази страница.

Вчера обидих хората тук без причина. Сложих епитети на играчите, които те не заслужават. Днес след като видях как се опитаха да ми помогнат, вече не мога да ги наричам, цитирам „доста злобни, неконтактни и особено недружелюбни“ . И всичко до тук би било добре ако това което стана вчера не беше повече плод на провокация отколкото на желание.

Ако няма желание, действията са импулсивни. Един импулс в космоса, който достига до крайната си точка и там затихва. Тук на тази планета няма импулсен предавател. Едни хора добри хора правят едни добри неща от време на време а през другото време се плюят като в една държава в която вероятно повечето играчи тук живуркат като гупи в мръсен аквариум, подарък на 5 годишно хлапе садист, което вместо да пусне малко храна на измършавелите рибки, налива синьо мастило и сипва сол за да пресъздаде в дома си любимото море.

Тук са събрани едни хора, не знам колко са, вероятно вече не са много, които вместо да играят обединено една социална игра, са се превърнали във вълци единаци. Лъвове без прайд. Бикове без стадо. Хора без приятели. Това да пратиш покана на някой непознат заради една мисия или пък някоя и друга написана страница не те прави приятел на този човек.

Хората не могат да са силни поотделно. Нито Наполеон е бил титан с 60 см бицепс, нито Александър Македонски е вдигал 200 от лежанка. Не, те не са били и на половина на Арни, ама са владели големи империи и са всявали страх в много врагове, само и единствено защото са играли отборно .Имали са отбори. Непобедими отбори. Ние нямаме отбор а без отбор колкото и мускули да правим, ще дойде ден – ден последен в който някой отбор ще ни отнесе като ...

Написах повече от страничка, но това е само защото слушам страхотна музика и ... жена ми спи в другата стая.