Join the new world

Играя еРепублик от почти осем месеца и за този период съм се сблъсквал както с добри, така и с лоши прояви на човешката душевност. Никога не съм разбирал хората, които за някакви пиксели и няколко виртуални лева са готови на всичко, затова посвещавам тази статия на всички хора, които са породили положителни емоции в мен за тези осем месеца.

Бебе първа ме нарече Джунка,
лесно беше да налива ум във моята кратунка.
А работа намерих при Никита.
Големи танкове купувах със заплатата добра и оставаха пари за пита.
Отряд добър улучих аз.
Дневната ми мисия завършваше със звук от сечене на пуйка "Хряз".
Армеецът Емрейс ме спонсорира без да каже дума.
Решението му да ме донейтне с танкове спести ми не малка сума.
Яд ме хвана, че Viridi открадна ми медала.
Виждайки обаче, че белгиецът е пратил 1 злато изненадата ми беше цяла.
И доверието в хората не ме подведе,
при друга битка за медал до разговор със Mirza Zamzami ме доведе.
Реших да го оставя в класирането на рунда той да бъде най-отпреде.
Индонезиецът честен 1,5 злато след края на битката ми преведе.
Ясно стана, че работата ми на народа се харесва.
Трудът ми в рими кара усмивката по хорските лица да блесва.
Един човек (RECTOR of TU Gabrovo) ме награди със 3 злата.
Лишен от пикселова суета,
изрази си мнението той за справедливостта.

Благодаря и на още един човек, който ми дари 10 злато преди четири месеца без дори да сме разговаряли някога.
Взех решение да не участвам повече в конкурса на Таблов, който е една много добра инициатива, но въпреки това ще продължавам да пиша по темите.