Икономика и военно дело в е-републик
TriMastiki
Скоро ще ставам юбиляр - наближавам 1 месец в е-републик. И не знам защо, все повече и повече ми заприличва на ситуацията описана от Джоузеф Хелър в романа "Параграф 22". Една култова книга. През осемдесетте години на миналия век нямаше възпитаник на английска гимназия, който да не може да изрецитира около 3/4 от съдържанието й наизуст.
Икономическият гений на завеждащия столовата на американската ескадрила в Италия по време на Втората Световна Война Майлоу Майндърбайндър би бил от полза за всеки е-гражданин.
Ето ви един откъс с доста съкращения:
"Генерал Дрийдъл изпрати нежелаещия да сътрудничи командир да копае гробове на Соломоновите острови и го замести с един изкуфял полковник, който пък копнееше за полски салам.
— Полският салам е просто без пари в Краков — уведоми го Майлоу.
— Полски салам! — въздъхна носталгично генералът. — Какво не бих дал за едно по-големичко парче полски салам! Почти всичко бих дал.
— Не е нужно да давате нищо. Просто ми дайте по един самолет за всеки стол и по един пилот, който да върши каквото му кажа. И малка сума в брой за първата поръчка, колкото да покажете, че сте добросъвестен купувач.
— Но Краков е на стотици мили зад неприятелските линии. Как ще стигнете до салама?
— В Женева има международна полска борса по салами. Просто ще закарам със самолета фъстъци в Женева и ще ги разменя за полски салам по редовната пазарна цена. Те ще откарат фъстъците в Краков, а аз ще ви докарам полския салам тук. Ще купите от синдиката само толкова полски салам, колкото искате. Ще има също и мандарини със съвсем малка добавка багрилно вещество. И яйца от Малта, и уиски от Сицилия. Когато купувате от синдиката, вие всъщност ще плащате на себе си, тъй като ще притежавате дял, и затова в действителност ще получавате без пари всичко, което купувате. Нали има смисъл в тази работа?
— Просто гениално! Как, дявол да го вземе, можахте да го измислите?
— Казвам се Майлоу Майндърбайндър и съм на двадесет и седем години.
Самолетите на Майлоу Майндърбайндър пристигаха отвсякъде, в непрекъснат поток изтребители и бомбардировачи се приземяваха на летището на полковник Каткарт, карани от пилоти, които вършеха каквото им се каже. Всички имаха дялове, хората дебелееха и се разхождаха кротко с клечки за зъби между омазнените си устни. Майлоу сам контролираше разрастващите се сделки.
Един ден Майлоу отлетя за Англия, за да донесе една пратка турска халва, и се върна от Мадагаскар, водейки четири германски бомбардировача, пълни с ям, зеле, синапови връхчета и джорджийски грах на черни точици. Майлоу се смая, когато слезе от самолета и видя отделение въоръжена военна полиция, която чакаше на летището, за да отведе във военния затвор германските пилоти и да конфискува самолетите им. Да конфискува! Самата дума бе анатема за него.
— Къде се намирате? — нахвърли се Майлоу върху им, като викаше колкото му глас държи. — Да конфискувате!
— Но, Майлоу — прекъсна го плахо майор Данби, — ние сме във война с Германия, а тези самолети са германски.
— Не са нищо подобно! — възрази яростно Майлоу. — Тези самолети принадлежат на синдиката и всеки има дял. Ще конфискувате! Как е възможно да конфискувате собственото си имущество? Ще конфискувате, как не! Никога, през целия си живот не съм чувал такова безнравствено нещо!
Майлоувите флотилии на изобилието сега изпълваха въздуха. Самолети прииждаха в непрекъснат поток от Норвегия, Дания, Франция, Германия, Австрия, Италия, Югославия, Румъния, България, Швеция, Финландия, Полша, всъщност от цяла Европа освен от Русия, с която Майлоу отказваше да търгува. Бизнесът цъфтеше по всички фронтове.
Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защищава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защищава моста, беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет.
Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти."
Comments
: )
Фу, брабо колега, доста интелектуален пост ми се струва : )
Поне за мен в тоя час ми е дълга да я чета, но се изкефих като четох тук там.
Трябва да се прочете цялата книга, за да се добие представа за какво иде реч.
Не знам обаче, дали за да се прочете цялата книга от днешните тийнове, няма да сеналожи да я преиздадат в стил: "Trqbva da se pro4ete..."
Да е жива и здрава даскалицата на сина ми по информатика в пети клас, че ги караше да набират текстове на кирилица. Преди това не можеше името си да натрака на клавиатурата на български. Сега се кефи, че в часовете не е ползвал копи/пейст 😁)
Много добре направена статия. Съгласен съм с теб, че образа на Майлоу се среща в играта, дори и в себе си го виждам 😃
Изключително добро : )
браво, припомних си тази чудесна книга