Join the new world

Във владенията на Хана всички са спокойни и разчитат на стабилност, когато знаят кой е Ханът и са убедени, че този Хан има цялата власт. Така хората се отчитат, ако са боили директно на него – например по есемес, или на неговите наместници - с дарения. Ханът не обича конкуренция или независими центрове на власт, защото това застрашава стабилността му. Затова ханът и неговите наместници чрез натиск или лакомства разрушават независимите институции, налични в ханството и натрапени от външни владетели по западното течение на река Дунав, с които ханството е сключило примирие. Великите ханове идват от изток и Ханът с носталгия и страхопочитание гледа натам.

В териториите без ханско управление съществуват множество независими институции на издръжка на данъкоплатците и с отчет пред тях. Тези институции

дават право на всички граждани, колкото и различни да са те, да намират справедливост

Например: Съд, Комисия за защита на потребителите, Комисия за конкуренция, Комисия за финансов надзор, Национална банка, Агенция за контрол върху храните, Комисия против дискриминация, Агенция по вероизповеданията, Държавна агенция по национална сигурност, Национална служба за охрана, и т.н. (идеята в тези територии е да има взаимен контрол между парламентарната, изпълнителната, съдебната, регулаторната и гражданската власт – с други думи да не се допуска създаването на ханство). Ханът не харесва това, но още не е готов да се опълчи.

В момента в ханството не се уважава разделението на властите и институциите. Ханът иска

да подчини всички власти и институции на себе си, за да може пожизнено да е Хан

без да му се бъркат в ханските дела и благини.

Ханът знае, че поданиците му обичат пътуванията и социалните мрежи, но изпитват страх – напр. страх от загуба на работа, но най-вече страх за физическото си съществуване. Затова Ханът е наясно, че първо трябва да овладее институции като МВР, Прокуратура, данъчна администрация – те хем подсигуряват съществуването на определени вредни елементи, нарушаващи личната неприкосновеност на поданиците, хем натоварват поданиците с дисциплина или данъци.

Независим съд също би бил проблем, особено ако волята на Хана не съвпада с общоприетата справедливост

и поданик се оплаче от страх или от загуба на собственост. Ханът иска да е кадровик и на Съда. Така той може по-лесно да управлява, като наказва съдии чрез есемес или гръмка реч, подета от хански глашатаи.

Ханът разбира, че поданиците му хем ги е страх, хем искат да чуват различни мнения, хем да се оплакват, хем са лакоми за бързи блага. Благата не са достъпни за всички – затова Ханът трябва да избира и да балансира, а лакомията на поданиците му гарантира лични облаги. Понякога Ханът усеща, че поданиците му искат да имат по-лесен достъп до роднини и приятели и затова им строи скъпи и некачествени пътища, с техните пари, но под контрола на избрани боили.

Поданиците обаче все по-често си позволяват да споделят критика, емоция и пикантни клюки срещу Хана с най-разнообразни методи - новини, вечеринки, протести, вицове, оплаквания. Това притеснява Хана, понеже подкопава имиджа му и го кара да влияе и контролира комуникацията. Затова

на Хана са необходими сделки с видни боили, които владеят изкуството да контролират методите на комуникация между поданиците

– чрез медии, телекоми и тайни служби.

Ханът вярва, че ако се разбере със или трайно подчини медийния боил или телекомния боил или боила на службите ще извлече огромна полза с оглед собствено пожизнено управление и спокойствие. Ханът е твърдо убеден, че може да подчини и всички важни кандидат-ханове: например тези владеещи книгата за оплаквания – върховните съдии и главния прокурор. Ханът изкова дори основен закон в тази връзка.

Ханът твърдо не вярва, че може да се управлява територия, в която някои ще са независими от властта и благодарността на Хана. Това вещае нестабилност. Все пак Ханът плаща заплатите на всички и иска наместниците, които са избрани на тези платени длъжности да са му верни и да пазят стабилността на Хана. А ако не са съгласни да се пробват да го бият на ханските борби.

Ханските борби по принцип съществуват като отдушник за емоции и като всенародно представление което само затвържда властта на Хана, понеже победителят е предварително определен от най-верните хански наместници.

Ханът обаче си беше въобразил че ще е Хан завинаги

макар всъщност да беше избран просто за главен изпълнител на реформи и тяхното финансиране за няколко години. Поданиците в началото вярваха, че не той раздава парите им – че е временно избран служител, който трябва разумно да разпределя парите за реформи, които обогатяват хората.

За разлика от хан или от ханство - България е демокрация с независими институции и всички хора имат право на самоопределяне и мнение. Тези хора и институции не са поданици на премиера или на важните политици в парламента – това поне пише в Конституцията и законите.

В България обаче още живеят "боили", които кроят и действат така, че те да определят "Кой" да е Хан въпреки желанията, емоциите и избора на гражданите. Това обаче е резултат на малка подмяна, съчетана с разчитането на "поданици", които се чувстват удобно само ако знаят кой е Ханът, за да се отнесат за благина и топлинка към него.

Всекидневното усилие за работа, обучение и въобще наличието на свободен избор обърква тези които се изживяват като "хан", "боили" или "поданици". А гражданите тук в Европа имат нужда от избор (по възможност и електронен) и взаимен контрол между властите, а не от архаична ханска благодат.


Статията не е Авторска. Оригиналното заглавие е - Ханът и неговите граждани.