България – раят под прицел

Day 1,857, 07:36 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sando Griffin


Здравейте, скъпи съотечественици! Здравей, еБългарино.

Поредна статия за конкурса на добрия чичо доктор Таблов, като този път темата е „България – земен рай или земя за прицел”. Като изключим леката граматическа неточност в заглавието, мисля че това е изключително интересна тема.

Тя е толкова всеобхватна, колкото са знанията на всеки българин относно политиката, футбола, шофирането и е*ането. Гледните точки и мненията за нея могат да бъдат толкова, колкото са окрадените от правителствата след прехода държавни пари. С други думи - нещо страшно.

България е уникално място във вселената. То всъщност всяко място си е уникално, но това е друга тема. Имам предвид, че това нещо, тази идея наречена България е съчетала в себе си наглед несъвместими и парадоксални неща. Териториално, културно, исторически, духовно... Ние сме феномени. И това не е шега.

Дълго мислех, дали мога да намеря една единствена дума, която най-много да приляга на нашата идея. Като казвам идея имам предвид цялата съвкупност от фактори, които изграждат една държава и едно национално самосъзнание - територия, език, култура, обичаи, религия, образование, и пр. и пр. След усилено напъване на мозъка ми, сякаш съм ял боб предната вечер, достигнах до ето това описание.

България е страна на крайностите.

Да. Ние сме най-крайното място и време в пространството. Ние се люшкаме от черното към бялото, от огъня към водата, от възвишеното до най-низкото, от героичното до трагичното, от ада до рая. Всичко това със скоростта на японски робот-гепард, управляван от Чък Норис.

Баланс. Нещо непознато. Дума табу. Кауза пердута.
Средностатистическо - не съществува; уникалност - всеки.

Замислете се... Дори най-елементарният въпрос и отговор за всяко едно човешко същество, тук е отговор на две противоположни крайности. А именно:

- Как си?
- Горе-долу.

Епично.

Народ ли бе, да го опишеш, бих перефразирал Вапцаров тук.
Малко ли хора са се опитали да покорят тази своебразна черна дупка, наречена Балканите, и нейното сърце, зовящо се България; един ли човек е минал от тук; една ли душа е оставила от себе си в този къс от рая; една ли реч са чували да се говори тук изворите на историята... Не, не, не, и не. Отговорът е не. Отговорът е краен. Отговорът е обратното.

Тук е всичко. Тук е било всичко. Тук ще бъде всичко. Какво е всичко? Всичко.

Съвкупност. Сблъсък. Как хем едното, хем другото? Ами така - крайно. Защо казвам “хем”, това не е българска дума? Е. Съвкупност или сблъсък е това? Цивилизации, континенти, религии и култури. Идеи, ценности, богатства. Всичко. Това сме ние.

Обединени, разединени, светци и диваци. Събрали в себе си целия звезден прах от всяко кътче на Вселената. Събрали в себе си спомените и слънцата, елемнтите и атомите на това, което наричаме живот.

Ами тогава защо се учудваме. Та ние сме олицетворението на крайностите. Плюем на ин-ян глупостите и не ни интересува. Пречи ли ни? Да? Не? Дали? Кой знае. Все пак ни има, все пак сме тук, все пак четем това, все пак е със символи, които могат да се нарекат “наши”, все пак сърцата ни знаят за идеята България и не тънат в безразличие, а трепкат бурно при всяко мяркане на тази дума в дълбините на съзнанието ни. Особено след третата домашна.

Под прицел? Винаги. От кого - вътрешен или външен? Свой или чужд? И двете. Защо? Защото сме крайни. Тук е краят на едно нещо и началото на следващото. Физически, времево, всякак. Никой не се интересува от пълнежа. Историята помни началото и края. Възходите и падежите. За другото мълчи. А ние имаме много какво да кажем. Нашият рай не е безмълвен. Нашият свят, нашата идея е изпълнена със страсти, събития, крайности. Ние сме летаргични, мързеливи, мрънкащи. Но не. Ние покоряваме върхове, космоси, електронни светове. Кое сме? И двете.

И пак - сблъсък и съвкупност. Крайност. Как?
Разединени - под прицел. Обединени - рай.
Обединени? Абсурд.
Защо? Защото ставаме недосегаеми. И отиваме само в едната крайност.
“Прекалено хубаво, не е на хубаво”.
И въпреки това, дали...?
Ако, то тогава...!
Именно..!?
Ами...
Амиии....

Весели празници. Обичайте се. Можем.