Join the new world

Здравейте, еПриятели! 🙂

Минали са 7 дни от последната статия от поредицата, а уж щях по-скоро да я пусна.. Все пак я пускам, нали така 🙂

Искам предварително да подчертая. Май месец бе най-емоционалния и интересен за мен. В него имаше от всичко и навярно той запали искрата, която сигурно сега тлее някъде между навика и социалния елемент от едно време 😁

Та, май месец е поднесен на две части. В първа се говори за началото на месеца, войната и евакуацията. Във втора ще ви запозная по-подробно с края на бойните снаряжения и какво се случи след това до края на месеца.

Този материал вече наистина е дълъг. Казаха ми, че предната статия е била твърде кратка. Надявам се сега да се отсрамя.
Отново нямам никакви претенции за каквато и да било историческа точност 🙂

Част 1
Част 2
Част 3

Приятно четене.. този път пропуснах картинките 😛

---

За нещастие по онова време (май месец) част от населението бе много разочаровано, че не може да си покаже мускулите и имаше едно постоянно напрежение върху Гарабеда. На 3ти май човека-скала (казвам го не случайно, защото Гаро е изтърпял много критики към себе си, включително и мои, и никога до тогава не се поддаде толкова на провокации) изпи една бира, зареди се с още пет до него, пусна една майна в действие и нападна еРумъния (тогава ни бяха нещо като естествен враг, все пак ни бяха затривали веднъж).

Та президента от април месец остави невероятно наследство и който и да бе спечелил изборите бе обречен да поеме държава, която щеше да бъде изтрита от картата. На изборите все пак спечели Мелиорес, една от причините е, че той бе доста успешен министър на отбраната предния месец и имаше уважението на цялата армия, която с радост го следваше (разбира се повечето, то винаги има недоволни 😛 ).

Та до този момент се знаех от локална група в нац. чат стая, а в Детската градина рядко се подписвах на съобщенията. По времето за президентските избори бях в кабинетите на трима от четирима кандидати доколкото си спомням, поне за двама съм абсолютно сигурна - МадБойчо и Мелиорес. Между тези две кандидатури имаше голяма драма, защото и двамата кандидати бяха от една партия, с почти еднакви кабинети и сходни програми - нямаше как да не стане интригата, когато се опре до избора на кандидат. Реално Мелиорес се опитваше да не бъде с партийна принадлежност и въпреки това ОБ избраха него за официален кандидат.

Преди да продължа нататък с министерската си работа искам да отбележа и първата ми еСватба. За незнаещите, еСватба се прави, когато напълно изкукаш, тотално се разлигавиш и има подходящ еКандидат 🙂 Моя първи(защото имам и втори де) еБрак продължи около месец, имахме едно еДетенце (което по-късно поради привличането му към еТъмната страна /навярно го е прихванал от еТатко си/ спомогна за втория бан на еДаркАнгел, по онова време познат кат Стоичсан) Мой еСъпруг бе Мелиорес, после оставил ме като еВдовица и накрая еВъзкръстна, ама не много сполучливо 🙂

// Само не му казвайте, че има проблем с комуникацията - няма да ви повярва 😛

Та, в кабинетите попаднах след препоръка на Змея, като бяхме ако не се лъжа аз министър, а Скручи - зам. министър. Имахме изграден план и система за еУниверситет - само да подчертая този план бе написан преди поканата ни, като бе вдъхновен от проект на Ректора от ТУ Габрово, и щеше да бъде реализиран независимо дали сме във властта.

Повече за самото министерство - тук най-долу в статията, а защо проекта се провали:
- Затриха ни, брутално.
- Твърде много бюрокрация вкарахме в цялата система
- Проточи се самата организация твърде дълго във времето (тук помогна и затриването ни)
- Много от преподавателите (специално за еУниверситета) се отказаха от активна игра, защото юни месец се натресе Версия 2 и общо взето всичко се обърна с краката нагоре.
- Лятото дойде, айде на море 🙂

Но нека ви разкажа повече за военните строеве, плановете, изхарчените злата, рева на еДецата, перфорирането на билетчетата и ураганните ветрове през този така натоварен месец.

Както споменах наследството от Гаро бе яко да ни млатят румънците. След като Мел спечели изборите бе изчислил, че ще е най-евтино поне във финансово отношение, ако ни изтрият напълно. Това поне бе плана съгласуван с тогавашния ни съюз - Феникс.
Смешното тук е че вечерта преди тази статия да се пусне си говорихме с него по скайп, казах си, че този човек има голямо чувство за хумор.. как можех да реагирам, когато президента и твой еСъпруг ти каже, че е зает с плана за изтриването на еБългария от картата?!

Легнах си аз по-рано, следващият ден бях на изпит и защита на проект в университета. Станах рано, отидох на изпита и имах 4 часа дупка докато дойде време за защитата и съответно се прибрах, за да взема една забравена флашка.. с проекта 😃
За моя изнеда и най-голяма грешка, влезнах да проверя какво става в еРепублик. Мел ми пише в скайп дали имам време да раздам няколко билета.. никой не спомена, че в следващите 3.5 часа ще раздавам нон-стоп!

То не бяха съобщения, то не бяха обяснения, то не бяха билети - а когато свършиха.. купуваш от пазара.. когато и от там свършиха - потърсиха се някакви на аванта от съюзническите страни.. а когато и те свършиха - закъснявах вече с 5 минути от графика си за тръгване... тогава се появи на помощ ILoveU2, която пое нещата в Детската.

На следващият ден борбата с евакуацията продължаваше. Бе голяма мъка, повечето не знаеха как да се местят, но имаха билети.. други нямаха билети, но знаеха как да се местят. Най много ги обичах тези дет ми пишат на шльокавица, те отнасяха едно малко конско - ама пак си получаваха билетите. Честно.. побеснях като един ми бе написал “b1lg1ria” Все пак успяхме почти 24 часа да покрием смени в Детската - Скруча, Краси и аз. Бях им много благодарна. Не можехме да оставим да се натрупат съобщенията, защото ти се показваха само лимитиран брой и се налагаше да изтриеш някои, за да стигнеш до по-старите.. но нали имаше нетърпеливи и пишеха по няколко пъти.

Не бе лесно с тази евакуация, поне когато дойде време за връщането повечето си бяха научили урока и нямаше никой, който да пише на шльокавица 😁))

Относно военните действия може да проследите подробно в тази статия на президента. Той обичаше да пише.. и все още обича да пише 🙂
Във Версия едно - тайминга бе изключително важен, затова имаше и редовна практика президентите да си имат доверени хора, които да имаха достъп до акаунтите им. За нещастие по това време у Францията имаше едни ураганни ветрове, при което интернета им бе доста нестабилен. Оказа се, че единствено аз имах достъп до акаунта на президента и инструкции в 4-5 ситуации какво да правя и как да реагирам.

Лошо е когато съм привърженик на “старото училище” и обичам всичко да си го пазя предимно на хартиен формат. Добре, че имах само рибки, а не както сега и котка - че не се знаеше къде щяха да отидат указанията 🙂
В крайна сметка се наложи да използвам акаунта му. От една страна бе много неприятно, все пак никой не знаеше, освен Мушму разбира се, че аз съм в акаунта. Дори и да сгафих нещо, нямаше да съм виновна - кой можеше да ме обивини 😛
От друга страна, нали съм добра и скромна личност 😃 , не исках да объркам нещо, та бях доста гармян заек в цялата ситуация.

По плана, който ми бе оставил Мел, когато се случи да го замествам, трябваше само да пусна един закон за закупуване на болница, ако бяха нападнали Видин, то да пусна атака/обявя война май/. Оказа се, че румънците не нападнаха и се разминах само със закона за покупка. В същото време, шефчето на Елитния отряд, Бимба, търсеше под дърво и камък кой е в президентския акаунт, за да може все пак да се пусне въпросната атака. Целият съюз е имал готовност и това, че не е последвала атака от румънците, не е пречело да обявя война на сърбите. Бе доста ядосана.. ама на Мел, не на мене - щот не знаеше, че съм аз.. поне в началото де 😃

---

Това е за сега от мен. Очаквайте включване скоро, по-скоро от предишното 🙂

Поздрави и лека вечер,
Ив