Честит празник, приятели!

Day 3,107, 14:33 Published in Bulgaria Bulgaria by Valentin Krastev


Луната тихо надничаше през дървения капак на прозореца. Жълтата свещ, поставена на старото писалище, догаряше. Монахът пишеше нещо от часове.

Аз буки, веди глаголати!

Той взе поредното перо и продължи богоугодната си работа.

Добро ест живети дзело земля!

Мастиленият връх скрибуцаше върху хартията и запълваше с черни линии порите й.

Иже (йота) како люди мислите, наш Он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер!

Закъснял щурец издаде остър звук ...

От! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери!

Монахът бързаше, искаше да приключи делото си преди раждането на деня.

Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!

Вдигна глава. Създаваше не просто АЗБУКА, а кодирано ПОСЛАНИЕ към народа, който щеше да я ползва.



“Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш Он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! От! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”

“Помни буквите, УЧИ да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е Той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай ЧЕРВЕЯ! Покорявай висотите! Ти - мъж, ти - юноша, вие - хора! ЧОВЕЧЕ! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! СЛАВА!”