Join the new world

Скъпи еСъграждани,

От името на ЦК и като партиен президент на Bulgarian Communist Party Ви заявявам, че ЦК на партията има нужда от Вашата помощ, за поставяне началото на едно ново ляво движение в еРепубликата.

Идеологията на партията е била ясна винаги и за в бъдеще, членовете на ЦК ще следват идеологията. За равноправие, социална политика.

Търсейки вашата помощ Ви предоставяме нашата пълна програма за работа.



ПРОГРАМА

НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

УВОД

Идеите на комунизма са се появили в зародишна форма и с примитивно съдържание още в началните стадии на развитието на човешкото общество. Хилядолетия бедните хора, робите и крепостните са мечтали за правдини, за свобода, за по-добър живот. Борили са се за тях. Загивали са в тези борби. Но нищо не са могли да сторят. Защото не са съществували обективни условия и идеология, основаваща се на научни знания.

Възможности за реализация на комунистическите мечти са били създадени след установяването на капиталистическия способ на производство, когато на историческата сцена се е появил пролетариатът. Той е повел отначало плаха, неорганизирана, стихийна, а по-късно мъжествена борба за своето освобождение, той обективно се е борил за освобождението на цялото общество.

Борбите на пролетариата отначало също са били безуспешни. Възможностите, породени от капитализма, оставали само възможности. С развитието на капитализма лицемерната буржоазна идеология и религиозните заблуди все повече са губели почва в обществото. Комунистическата идеология постепенно се очиства от утопичните схващания и се приближава към научните знания.

През XIX век титаните на човешката мисъл и дело – Карл Маркс и Фридрих Енгелс, замениха мечтите и утопиите със стройна научно обоснована теория за преустройството на света. Те създадоха научния комунизъм. Пролетариатът в капиталистическите страни и неговите социалистически и комунистически партии бяха въоръжени с мощно средство за революционна борба за разрушаването на капиталистическия строй и изграждането на социалистическия.

Комунизмът от прекрасна мечта стана реалност. След октомври 1917 година няколко десетилетия той съществуваше в своята първа фаза – социализма, в бившия СССР и беше притегателна сила за работниците от цял свят. В Централна и Източна Европа той просъществува от средата на петдесетте до края на семдесетте години. Опортюнизмът го разруши. Комунизмът не беше достигнат. На пътя към него беше спусната бариера. Буржоазията се стреми да го замени с капитализъм. Комунизмът обаче се бори. Той не е унищожен и никога няма да бъде унищожен. Той е реалност във великата китайска страна, в Северна Корея, Куба и Виетнам. Той ще бъде реалност в света.

Човечеството винаги ще се стреми към комунизма. Защото той ще бъде обществен строй, при който собствеността върху средствата за производство е единна, общонародна; в основни линии ще изчезнат видовете разделение на труда заробващи човека, а именно противоположността между умствения и физическия труд; ще съществува пълно социално равенство между всички членове на обществото; човекът ще бъде всестранно развита личност; науката и техниката ще бъдат в непрекъснат възход; производителните сили ще се развиват възходящо с темпове, определящи се от потребностите на всеки конкретен етап от развитието на обществото; държава няма да съществува; обществото ще бъде стройна организация на свободни и съзнателни труженици, в които ще се утвърди самоуправлението; трудът ще престане да бъде средство за съществуване и ще стане за всички първа жизнена потребност, осъзната необходимост; способностите на всеки труженик ще се използват най-плодотворно в интерес на обществото; всички източници на общественото богатство ще потекат като пълноводен поток; ще бъде осъществен мечтания принцип „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Всички ще жиеят заможен и здрав културен живот.

Към комунизма се стреми и БКП. Към него тя ще води работническата класа, трудещите се селяни, народната интелигенция и всички съзнателни и честни българи. Тя няма други цели, задачи и интереси. Изцяло е посветила своето съществуване на интересите на народа. Такава е нейната историческа мисия. И тя ще я изпълни, защото е въоръжена с вечно живия и творчески развиващ се марксизъм-ленинизъм, защото е вярна на това велико учение. По пътя към комунизма БКП ще води продължителна, сложна и трудна борба за изпълнението на отговорни задачи, което е възможно на основата на ясна и конкретна програма. Естествено е, че в настоящия момент тя не е в състояние да разработи програма за изминаване на целия дълъг път до комунизма. Проблемите ще се решават в хода на строителството на социализма. Засега тя има възможности да състави програма

за своята дейност само за текущия период и за недалечно бъдеще. Това е една от основните и задачи на съвременния етап.

I. ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПРОГРАМАТА НА Б К П

Комунистическите идеи са проникнали в поробена България през XIX век чрез преводни статии главно от руски език. Ускореното им развитие започва през1871 г., когато е бил извършен първия опит в света за установяване на пролетарска власт. Българските революционни емигранти, прокудени от своята родина и живеещи в Румъния, са първите, които са се запознали с тях.

Парижката комуна – първообразът на диктатурата на пролетариата, беше удавена в кърви. Буржоазна Европа я прокле. Част от българските революционери обаче я приеха с възторг. Геният на България Христо Ботев я възпя в своето знаменито произведение „Смешен плач“. Той написа „Символ-верую на българската комуна“ и заедно с Величко Попов я поздрави и организира първите български комунарски организации в Румъния. Христо Ботев е познавал „Капиталът“ на Карл Маркс и други произведения. Неговите основни разработки приложи в освободена България изгоненият от Русия за революционна дейност Димитър Благоев.

Той със съратниците си Вела Живкова, Никола Габровски, Сава Мутафов, Евтим Бозвилиев, Георги Пенчев, Димитър Крусев, Димитър Христов, Иван Кутев, Костадин Мичев, Михаил Иванов, Михаил Кантраджиев, Тодор Постмиров, Васил Сребров, Евтим Дабев, Георги Бакалов, Михаил Боботинов, Панайот Венков, Андрей Кондов и др. е основал БСДП на 2 август 1891 г. на учредителния Бузлуджански конгрес. Тогава е приета първата й програма. В нея се заявява, че „освобождението на работниците е дело на самите работници“, че партията трябва да работи за издигане на съзнателността на работническата класа и да води борба, за да може да се „освободи нашето общество от съвременното робство и да осъществи социалистическите наредби у нас“.

През 1894 г. БСДП и БСДС се обединяват и образуват БРСДП, която на своя първи конгрес, проведен в летните дни с.г., е приела нова програма. В теоретическата си част тя е близка до Ерфуртската програма на Германската социалдемократическа партия. В нея е формулиран марксиският извод, че е необходимо да бъде премахнато частното капиталистическо владеене на

средствата за производство, че те трябва да станат обществени. Подчертава се, че социалистическото преустройство е възможно след завоюването на политическата власт със средствата на класовата борба, която трябва да бъде съзнателна и насочена към крайната цел: унищожаване на класите и класовото господство;

пълно равноправие за всички; солидарност с борещите се за свобода работници от всички страни.

Години наред партията не се е занимавала с програмни проблеми.

През юли 1903 г. е проведен X конгрес на БРСДП. На него е поставено началото на тесносоциалистическия период в развитието на партията. Нова програма не е приемана, но през август с.г. ЦК е публикувал Манифест към българските работници в който се излага основното положение на марксизма, че защитата на работническите интереси и осъществяването на социалистическото общество са възможни само със средствата на класовата борба.

В окончателен вид Програмата на партията е приета на състоялия се през юни 1904 г. XI конгрес. Тя е разработена на основата на Програмата от 1894 г. По същество са извършени поправки главно във втората й част. Тази програма е обслужвала партията до XXII конгрес, открит на 25.05.1919 г. На него партията, възторжено приветствала Великата октомврийска социалистическа революция и приела ленинизма, е преименувана в БКП(т.с.). Този конгрес е обявен за първи на новата партия. Конгресът е приел „Програмна декларация“, издържана в ленински дух. В нея е отразен изводът, че „революционният пролетариат се бори днес … за установяване на диктатура на работническата класа, която единствена е в състояние да даде истинска свобода на трудещите се маси, съставляващи грамадно подавляващо мнозинство от народа“. За първи път в официален документ партията поставя въпроса за диктатурата на пролетариата.

След разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. БКП(т.с.) преминава в дълбока нелегалност. Програма не е разработвала. Останала е в сила „Програмната декларация“ от 1919 г. Партията се е ръководела и от опита на РКП(б), и от собствения си опит. Използвала е и резултатите от теоретическата дейност на комунистическия интернационал.

Задачите, формулирани в „Програмната декларация“, бяха изпълнени с победата на социалистическата революция в България.

На V конгрес на БРП(к), проведен през декември 1948 г., програма не беше приета. Бяха разработени под ръководството на Георги Димитров програмни задачи за периода на прехода от капитализма към социализма за победата на социалистическия обществен строй. Впоследствие по времето на Тодор Живков беше декларирано, че БКП приема за своя програма тази на КПСС.

Нова програма е приета на X конгрес на БКП през април 1971 г. В нея, като изключим постановките на Априлския пленум, на Брежневския „развит социализъм“ и други опортюнистични и ревизивиднични виждания, правилно са формулирани задачите на партията в строителството на социализма. Тя, както и незначителните поправки към нея, приети на следващите конгреси, не беше изпълнена. Партията и народът живееха под влиянието на многобройните „подходи“ и „концепции“ на Тодор Живков и оглавявания от него партиен и държавен апарат.

Над 100 годишната история на партията е била и е сложна и противоречива. Изпълнена е с успехи, възходи и героизъм, с неуспех, предателства и падения. Въпреки всичко тя е славна. Защото малко са партиите в света, които са се борили с такава всеотдайност и с такъв героизъм за чистотата и развитието на марксизма-ленинизма и за защита интересите на работническата класа.

Създадена като социалдемократическа, тя преминава труден път на развитие. Води титанична теоретическа, идеологическа, политическа и въоръжена борба – остра класова борба – срещу буржоазията и капитализма, против буржоазната и дребнобуржоазната идеология и особено срещу десния опортюнизъм. Преминала през огъня на три въстания и непрекъснато преследвана от буржоазните властници, тя остана на марксистки позиции и израсна като революционна партия на работническата класа в България. По своята идеология, теоретични постановки и практическа дейност тя се издигна на висота, близка до тази на болшевишката партия.

След Септемврийското въстание в 1923 г. и през тридесетте години на века тя води тежка борба срещу десния и левия опортюнизъм. Мъчително извървя труден, болезнен процес на болшевизация, за да прерасне в края на тридесетте и началото на четиредесетте години в партия от нов, ленински тип, партия болшевишка.

Като такава тя оглави борбите на българския народ против монархофашизма и капитализма и на 9.9.1944 г. след победоносното настъпление на непобедимата и легендарна Червена армия извърши народнодемократична революция, която създаде условия за преминаване към строителството на социализма. БРП(к) стана ръководна сила в обществено-икономическия живот на страната.(БКП си запазва правото, след като вземе и утвърди властта на пролетариата, да изследва и изясни причините довели до подписването на документи едновременно от името на БРП и БРП(к)). Установената народнодемократична власт изпълняваше функциите на диктатурата на пролетариата. Извършен беше успешен преход от капитализма към социализма, страната стана Народна република; проведена беше национализацията; осъществена беше социалистическата индустриализация и колективизация на селското стопанство; финансовата система, търговията, транспорта, снабдяването и съобщенията бяха организирани съобразно социалистическите принципи; извършена беше културна революция. Построени бяха основите на социализма и се пристъпи към ускорено социалистическо строителство. Работническата класа, селяните кооператори, интелигенцията – българският народ – започнаха да се чувстват стопани на своята родина. Заживяха добре.

През 1956 г. обаче под влиянието на приетите чрез измама решения на XX конгрес на КПСС в БКП, след извършения априлски партиен, а по-късно и държавен преврат, започнаха да проникват идеите на практиката на десноопортюнистически курс на Н.С.Хрушчов, който започна бясна антисталинска кампния. Целта беше злепоставяне на марксизма-ленинизма и социализма, разстройване на КПСС и международното комунистическо и работническо движение, обезверяване на съветските и всички други народи и създаване условия за реставрация на капитализма. Причините за това поведение на Хрушчов са както лични, така и идеологически и социални. При Брежнев се забелязваше известен застой в това направление, но и той продължи опортюнистичната политика на Хрушчов, измисли „теорията“ за „развития“ социализъм и неправилно целенасочи много сили и средства на неговото изграждане, изостави комунистическата и идеологическата работа, занимаваше се с писателство и уреждаше личните си работи. Започналият разложителен процес в КПСС, КГБ, Съветската армия и в народа се засилваше. Брежнев и приемниците му не „забелязаха“ този процес.

През 1985 г. за генерален секретар на КПСС беше избран М.С.Горбачов. Той започна дейността си като продължител на делото на Ленин, за да стигне до неговото пълно отричане. Той организира и проведе нова истерична кампания против Сталин и неговото време, която беше съпроводена с реабилитиране на троцкистите и на всички политически противници, с отричането на класовата борба, с очернянето на всичко съветско, с пълното отричане на Ленин, марксизма-ленинизма и комунистическите ценности. Той злепостави съветската държава и отрече героичната история на болшевишката партия, на Съветската армия на съветските народи. Той постигна пълното разложение на КГБ, на партийния апарат, на държавната администрация. Издигна на отговорни постове противниците на социализма. Подготви постепенното унищожаване на КПСС и на комунистическите партии в европейските социалистически страни, унищожаването на социализма, на могъщата съветска държава и на нейните братски страни от Централна и Източна Европа. И сполучи. В края на осемдесетте и началото на деветдесетте години всичко това стана факт. Опортюнизмът беше създал условия за осъществяване на пъкленото дело. Той беше вече прераснал от партиен в държавен опортюнизъм и осигури възможности на изроденото, предателско ръководство на КПСС начело с Горбачов, да приведе развитието на събитията в теоретическата, идеологическата, политическата и икономическата област в съответствие със собствените си замисли. Така в бившия Съветски съюз и европейските социалистически страни започна реставрацията на капитализма под измамните лозунги за демокрация, плурализъм, гражданско общество, правова държава и пр. Понастоящем във всички тях протичат процеси на буржоазни контрареволюции.

В България подобни процеси започнаха с поемането на партийното, а след това и на държавното ръководство от Тодор Живков през 1956 г. Той се солидаризира с решенията на XX конгрес и прие теорията на некапиталистически път на развитие, постановките за общонародния характер на партията и държавата, за развитото социалистическо общество и др. Проведе се кампания против Сталин и Вълко Червенков, за да се стигне в края на осемдесетте години до пълното отричане на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Благоев, Коларов, Димитров. Враговете на комунизма бяха амнистрирани. Започна жестока борба против комунистите, които не приеха курса на ЦК. Имаше и жертви.

Тодор Живков и неговите приближени започнаха да съчиняват разни концепции, които се сменяха, без да се разберат резултатите от тяхното прилагане. Една след друга се извършваха „реформи и революции“ в различните области на обществено-икономическия живот. Борбата против буржоазната идеология беше изоставена. И тя по всички възможни канали – държавни, партийни, средства за масова информация, начин на живот, спорт, музика, театър, кино, видео, учебен процес и пр., проникваше в партийните среди, сред народа и особено сред младежта, която Тодор Живков често ласкаеше. Личният живот на генералния секретар, на членовете на Политбюро, на по-голямата част от Секретариата, на завеждащите отдели и членове на ЦК, на правителствения елит, на ръководните екипи на всички партийни равнища, включително и на секретари на общински партийни организации, не служеше за добър пример. Той действаше разложително върху колективите, с които те работеха, върху целия народ. Последиците от тази политика не закъсняха. Икономическото развитие беше затормозено. В страната назряваше кризисно положение. То осезателно беше почуствано към средата на осемдесетте години, когато ЦК на БКП и правителството се отказаха от теорията и практиката на централното планиране на обществено-икономическото развитие на страната, от прилагането на закономерностите, характерни за социалистическия начин на производство. Приемането и прилагането на Указ № 56 от м. Януари 1989 г. беше венец на всичко. Той създаде условия и възможности за преход на все още социалистическата икономика на капиталистически релси. За няколко седмици бяха регистрирани хиляди частни фирми.

Доказателство за това е прилагането му и след 10.XI.1989 г.

Ако имате желание, може да се присъедините, като кандидатствате от тук