Софийска асамблея

Day 2,683, 08:20 Published in Bulgaria Bulgaria by MattrimCauthon
Здрасти банда! Долното не е мое, пратиха ми го по скайп от блога на Иван Куцаров. Първоначално без автор после ми пратиха линк, тъ цък


Здравей, здравей, Софийска асамблея!

Тук няма да видите героите от соцфилмите за „Асамблея на мира“. Нито ще видите прилежните студенти от някой западен кампус. В Студентски град се сблъсквате с върха на пошлостта, гротеската и самочувствието. Защото живееш „На София“. По критериите на съучениците ти от СПТУ-то по лека промишленост или механотехника в Павликени ти си успял човек. И това не остава без отпразнуване всеки ден. В понеделник срещу вторник влизаме в Клуб 33 с очакване, че освен нас другите в чалготеката ще бъдат охраната, барманките и диджея. Няма такъв филм. Чуваш стотици бъдещи висшисти да пеят „Камъните падат“ и „Пирамиди, фараони“. Попаднали сме на ретро парти. Тук всяко второ момиче желае да е новото откритие на Милко Калайджиев, а всяко второ момче иска да е новият Коко Динев. Цветът на нацията, който ще си вземе висшето и ще гради нова и модерна България под ритмите на новия кючек на Азис.

Салфетките като религиозен култ

Така и не разбрахме през годините къде е писано, че салфетките, освен за бърсане, трябва да се ползват и за фон на песен на Тони или Фики Стораро. Искрено завиждаме на маркетинговия гуру, който, слагайки цена от 20 лева на пакет хартия от 50 стотинки, направи хвърлянето на целулоза по пода в израз на богатство и висок социален статус. Трябва да си зъл гений, за да можеш само с едно действие да вземеш парите на човека, да замърсиш природата и в същото време хората да се кефят, че са заринати от хартия. Майсторлъкът е в това така да накъсаш и хвърлиш салфетките, че да попаднат в чашата на всеки в разстояние 15 метра от теб. Снежна буря. Така се нарича хвърлянето на 100 салфетки във въздуха. Това се смята за висш пилотаж в нощния живот на Студентски град. Хвърлянето на салфетки е задължителен атрибут от това да бъдеш сензацията на вечерта. А ако успееш да посвириш и на барабанчета на циганския оркестър вече си Господаря на нощния живот.

Извиня’айте, вии отде сте?

В три през нощта дискотеките на Студентски град се владеят от новите атанаски, чиито акцент би дал материал за не една дисертация по етнология. Но какво да очакваш от момиче, чиито разбирания за звезда и величие се простират до това да имаш 3000 приятели във Фейсбук. Тях ще ги видите да обикалят из дискотеката и да търсят някой играч, който да ги почерпи поредното питие. Не очаквайте благодаря за почерпката. В Студентски град благодаря-то е заменено от бърза свирка. То и затова Rammstein толкова харесват чалготеките ни. Ако случайно сте заинтересовани търгът за млади студентки започва след 12 вечерта по масите, когато чалготеката е по-препълнена от стадиона на концерт на Пайнер в Стара Загора.

Задължителен атрибут за всеки момък е сакото от бала, под което небрежно се подава черен потник с надпис Армани. Дънките Енърджи са неотменна част от аутфита, а приликите с типажи като Генади от Обеля 2 са плашещо много. Кандидат-звездите носят новата рокля и летните сандалки през ноември, „щото са куул“. Студентски град е един голям катун, в който всички знаят, че си купил дрехите от сергията в Малашевци и всеки се прави, че вярва на историята ти как си ходил на шопинг в Милано.

Ой, Тигре, Тигре!

Тези са ми любимите персонажи от нощния живот. Няма нищо по-олицетворяващо Студентски град от оплешивяващ чичка на средна възраст, чиято гордост е да разправя как през 1992 е работил на Магурата. Или 1994 е правил пари от Югоембаргото. Той задължително е познавал и е бил пръв приятел и на Васил Илиев. И Георги Илиев. И Илия Павлов. Чудите се, аджеба, какво правят там тези престарели мутри в Студентски град? Просто е – разсейват се с вашите дъщери. Единственото, което може да го разсее от спомените за отминалите времена са момичета на възрастта на дъщеря ви, които му се бутат и накрая свършват на задната седалка на джипа му. Най-евтината и продавана стока в Студентски град са студентките.

Вместо поука

Няма поука. Истината е проста – вашите синове харчат парите ви, за да се напиват, друсат и повръщат. Дъщерите ви пък се напиват, друсат и приключват в тоалетната на дискотеката с мъж на вашата възраст. Да, те ще вземат диплома и някой ден ще управляват останките от тази държава, докато малкото останали нормални се чудят как да емигрират. И вие, техните родители, сте виновни за това. Не държавата, обществото или ХААРП. Вие.