Наздраве
Tervel 2
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам....
Comments
1
2
4
ахаххаххахаха
Трябва да отидеш на хирург да ти оперира ръцете😁
Имаш предвид да ги махне 😊
Денят започна добре. Много смях с тази статия. В кухнята един мъж да влиза, само ако го повикат на вечеря, това е най-доброто решение, особено ако мъжа е толкова вързан в ръцете ( "голям" мозък- решил да прави баница с уиски и сланина) 😃
Всъщност мъжете са най-добрите готвачи, но много от българите са мамини синчета.
Некадърник!
Но виж идеята за сланината никак не е лоша ще я пробвам с осолена нарязана на ситно сланина в плънката вместо сирене. Нали бъркани яйца със сланина са си супер като им добавиш кори и вместо да ги пържиш ги печеш няма как да не стане вкусно😁
19/255
Заслужи си ги.Посмях се добре 🙂
Смешно, но трагично. Описан е типичния българин мамино синче. Надявам се да е само литературна измислица, но работата ми е такава, че "героят" съм го срещал навсякъде 🙁
Какво работиш?
В компания за спасители на басейни в САЩ. Всяка година имам досег със стотици студенти от Балканите.
От 2005 насам
Аз готвя по-вкусно от всички момичета, които познавам (like a boss)
Яко смях :Д
vot + sub = comment
🙂