Join the new world

Много се апелираше за това , българите фермери да се завърнат в еРодината. Дойдоха си някои от тях , започнаха да работят за еБългария. Сега след промяната на данъците и многоинформативния отчет на правителството , да питаме тези фермери - как се чувствате в еРодината си?

Преди това малко образование по ИКОНОМИКА.

Първо, много хора смятат, че причините за незадоволителното икономическо развитие трябва да се търсят на макроикономическо ниво. Оценката на икономическото развитие изисква анализ на ниво отделни индустрии, например автомобилна, банкова, търговия на дребно. Това е ниво “сектор”. На секторно ниво трябва да се търсят и причинните фактори за икономическото развитие.

Второ, отвъд макроикономическата политика, икономическият анализ обикновено завършва с извода, че разликите в икономическото развитие се дължат на разлики в трудовия и капиталов пазар. Този извод е погрешен. Разликите в конкуренцията на стоковите пазари са много по-важни. Политиките, които управляват конкуренцията на стоковите пазари са точно толкова важни, колкото макроикономическата политика.

Трето, Вашингтонският консенсус през 90-те години смяташе, че елементи като гъвкави валутни курсове, ниска инфлация и платежоспособно правителство са най-важните фактори за икономическото развитие. Един фактор бе дълбоко подценен, а именно - равнопоставеността в правилата на играта.

Четвърто, много хора смятат, че образователното ниво на работната сила на една страна в определен момент е причината за успеха или провала на икономиката. Важността на образованието на работната сила е далеч надценена. С други думи, образованието не е начинът за излизане от бедността. Високото образователно ниво не е гаранция за висока производителност. Истината е, че независимо от общото образователно ниво, работниците по света могат да бъдат адекватно обучени.

Пето, много хора смятат, че достъпът до капитал е определящият фактор за производителна икономика. Затова те смятат, че ако богатите страни изпращат пари на бедните, то последните ще станат по-богати. Решението не е свързано с повече капитал. Напротив, решението е във производителността на страната, или начинът по който всяка страна организира или използва труда и капитала си. Ако бедните страни бяха повишили производителността си и балансирали бюджетите си, те щяха да разполагат с повече капитал за растеж от вътрешни спестявания и чуждестранни "инвеститори".

Шесто, много хора приемат “социалните цели” за “добри”. Тарифите за внос, субсидираните заеми за малкия бизнес и високите задължителни минимални заплати са все примери за икономически политики, прилагани да постигат социални цели. Не можем да имаме всичко. Тези мерки разрушават значително пазара и ограничават растежа на производителността, намаляват икономическия растеж и водят да по-голяма безработица. Вместо да подкрепяме подобни мерки, по-добре е да предоставим еднакви условия за всички, да създадем голяма икономическа “торта” и да управляваме разпределението й чрез данъчното облагане на отделните хора.

Седмо, повечето хора не разпознават разрушителния ефект на голямото правителство върху икономическото развитие. Големите правителства изискват високи данъци. Когато част от икономиката е неформална, и затова не се облага, бремето пада върху регистрирания бизнес. Това данъчно бреме не е съществувало когато днешните богати страни са били по-бедни.

Осмо, преобладаващата част от хората смятат, че спасението трябва да се очаква от елита на страната, образованите технократи, политическия и бизнес елит, и интелектуалците, които в сътрудничество ще успеят да управляват икономиката чрез правителството. Елитите са причината за големите правителства. Особено в бедните страни, елитите лицензират бизнеса, контролират международните финансови и стокови потоци, насърчават непосилни системи за социални подпомагане и облагодетелстват държавни дейности. Много често елитите се благодетелстват много щедро.

Девето, някои хора смятат, че страните трябва да защитават собственото си производство и индустрии, и едновременно да получават капитал от други страни. Това е погрешно. Преките инвестиции от по-производителни фирми от богатите страни ще повишат производителността и икономическия растеж в бедните страни много повече, отколкото ако им се изпращат пари. Бедните страни имат много по-голям потенциал за бърз растеж, отколкото хората предполагат.

Десето, много хора считат, че производството е единствено необходимото условие за създаване на икономическа стойност. Затова правителствата понякога защитават бизнеса, независимо от неговото развитие. Те обаче не виждат връзката между производство и потребление. Произведените стоки имат стойност единствено защото потребителите ги искат. Ако не ги искат по някакви причини (например висока цена), производителите трябва да прекратят производството. Само една сила може да защити интересите на производителя – интересите на потребителя. Повечето бедни страни са далеч от мисленето от гледна точка на потребителя и неговите права. Затова те са бедни.

Тази работа е основана на това как индивидуалните бизнеси – от завода за танкове до незаконните продавачи на улицата и всичко между тях – всъщност се развиват ежедневно. Разбирането за икономиката идва от основата, вместо от върха; нужен е поглед от корените вместо от птичи полет.

Искам да помоля , БГ гражданите със собствени фирми в играта да направят нещо като камара на производителите. Така и само така ще защитаваме интересите на производството. Правят ли ни на маймуни хора постоянно висящи в българския еПарламент , които нямат и една производствена фирма ? Поне ще се види кои плащат данъци в тази държава , както казва Един Идеот.

Благодаря за вниманието.