Join the new world

Пиша тази статия във връзка с последните събития и предстоящите такива, които се очертават. Искам да изразя възмущението си от това, че се карате за някакви абсолютни глупости, които могат да бъдат разрешени и по друг начин, освен с тролене и биене в гърдите. Замислете се доколко това би помогнало на държавата да се оправи и колко би навредило върху нея. Не казвам всички да сме на едно мнение, но тук идва момент в който без компромиси няма как да вървим напред. В случая хората, които смятат че могат нека влезнат във властта, но преди това да се обосноват какви са вижданията им занапред и нека се води политика, която да има обща цел. В случая целта е държавата и нейните играчи. Щом някои хора могат да се обосновават по един или друг начин и претендират че са по- добри от други, то тогава влезте в парламента и прокарайте идеите си. В случая тук сме се събрали само кучета които лаят, защото 2 години тъпчем на едно място, докато другите се ръководят от общата идея за силна и единна държава. Смятам, че всеки един от нас, независимо къде е и с какво гражданство е може да допринесе за благото на всички. Има доста хора с различни професии тук, чиито ум може да помогне да си оправим бакиите, но първо трябва да се научим да играем отборно. А за да стане това трябва да има желание... желание да помогнеш на някой със съвет, хляб, оръжие и дори пари. Не разбираме смисъла на девиза си, а се бием в гърдите кой какво и защо е направил. Нима един човек е по- ценен от колектива. Предлагам да се съберат хората с еднаквите идеи на групички и да ги изложат, в случая може да се започне с простите неща, които не са станали големи проблеми. Всеки един от нас да свърши за 5 мин работа спрямо развитието ни като общество във виртуалната ни държава е много повече от това да говори само кое как и какво и да чака другите да го свършат. Ами няма как да чакаме другите да ни оправят бакиите, ние сме длъжни да го направим сами и трябва да събудим малко самосъзнанието си и да се замислим върху най- големия проблем, а той е дългът към своята държава. Който иска развитие трябва да се потруди, това е цената на успеха. С чакане нищо няма да постигнем. Благодаря ви за вниманието.