Вселенско раздаване

Day 1,882, 15:09 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sando Griffin


Здравейте, скъпи съотечественици! Здравей, еБългарино.

Тази вечер съм настроен благотворително. Ще раздавам. Гледам, че предимно статиите с раздавания се четат. Па белким намажа и някой суб. Всъщност ще раздаваме. Много сме, има за всекиго по нещо. Няма да пропуснем никой. Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори. Просто е.

Има в изобилие, наистина. Стига да искате. А знаем ли какво искаме? Аз например мога на секундата да се сетя за десетки неща, които НЕ искам. Които не харесвам и не искам да правя, които не биха ми допаднали. Ако нещо, което не искам, се случва, то несъмнено ще го усетя, няма да го искам, и ще роптая най малкото.

Ами когато се случи нещо, което искам? Как го разбираме? Усмивката? Тръпките? Пеперудите? Неустено е. И, о, колко е хубаво. Толкова хубаво, че е лесно да го пропуснеш. Лесно е да не обърнеш внимание на хубавото. Защото ти е хубаво и си зает да ти е хубаво. Странни същества сме хората. Когато е лошо вдигаме шум до небесата, а когато е хубаво мълчим. Когато нямаме искаме, но когато имаме не даваме.

А дали нямаме? Дали пък не притежаваме абсолютно всичко, от което имаме нужда? Какво би избрал милиардерът с неизлечим рак - парите, славата, акциите на компанията, логото...? Или живота? Дали не би дал всичко на секундата?
Кое те кара да се чувстваш по-добре, ама наистина - да си купиш дрешка на промоция, да спестиш някой лев, да спечелиш 500 кинта на Еврофутбол... Или да видиш онази усмивка на любимия човек, дори за един миг, която знаеш, че е благодарение на теб и в очите и/му можеш да видиш своята душа, по чиста от всякога?

Интересно нещо са желанията. Приоритетите - менят се. Хората забравяме бързо. Ние не знаем какво искаме. Отчаяно не го знаем. Вкопчваме се от едно нещо в друго. Най-често материални неща, в други случаи може и да са хора. Но пак се вкопчваме. Отчаяно, незнаещи, търсещи хем отговора хем самия въпрос. Няма как да стане. 42 е, но пак не сме щастливи. Тцтцт...

Мисля си, че всъщност едно човешко същество е съвкупност от две неща.

Желание и избор. Желанието поражда избор. Изборът поражда още или други желания. До плюс безкрайност.

Природата, Господ, енергията, съдбата, или както там го наричате си знае работата и притежава изкусно чувство за ирония. Двете неща са вплетени едно в друго, до крените на вселената. Желанието предизвиква нужда от избор. То е силата, то е нашето ядро, то е горивото, което поддържа огъня. След него идва изборът. Нашата благословия и проклятие. Отвориш ли една врата, друга се затваря... Пътят през лабиринта на живота се променя завинаги и те чака следващата врата. И винаги остава тръпчивия вкус на избора... Вечният му въпрос, "Ами, ако бях отворил другата врата?". Гадно копеленце е изборът.

Но ние сме го направили такъв. Ние, ограничените форми на скупчена на едно място енергия, в обшивка наречена тяло, което така ревностно пазим. Обичаме да виждаме нещата и да ги пипаме. Иначе се съмняваме. Може би за това ни е толкова трудно с желанията и изборите - не можем да ги видим и пипнем. Е, ако ние се случи, ще го разберем, със сигурност. Пример - цици. Селяндур, ще каже женската половина от аудиторията. Факт, но тук правим научен експеримент. Мъжете ще разберат. Виждаш цици. Изведнъж като гръм от ясно небе ти идва Желанието!! Без да си го мислил изобщо, без да си го викал специално, но то е нетактично. Натриса ти се и грам не му дреме. Обаче го усещаш, по-чисто от всичко. Има го, определено. А с размера на научния субект, се увеличава правопорционално.

Иии обачее.. Изборът... Да пипам или да не пипам? Ако пипна, ще си изпълня желанието и ще ми е гот. Ама може да получа шамар... Обаче ако не пипна, никога няма да съм си удовлетворил желанието и ще се чудя колко ли прекрасни са на пипане... Тежка дилема - пустите му желания и пустите му избори...

А може по-иначе, може...

Просто е. Като Флаусинчо. Но изисква усилие. И най-важното - да знаеш какво искаш.

Нека се върнем на научния опит с циците. Вселената всъщност е изключително услужливо същество. Ама наистина. Толкова супер хипер мега усложливо, че ни дава всичко, за което може да си помислим. Буквално. Тя си мисли, че го прави за наше добро, че ни харесва, че се възползваме от това. Но ние баламите, както винаги сме объркали нещата изоснови. Приемаме го като бреме, като тежест. Объркваме себе си, объркваме и нея. Не знаем как да използваме супер силите си. Дори не знаем, че ги имаме.

Просто като искаш нещо конкретно, трябва да го кажеш конкретно. Но вселената не разбира Английски, Суахили, нито Български. Камо ли пък съответния диалект от вашия край. Тя чува само мислите ви. И ви дава всичко, което искате в тях. Следователно, ако желанието е "цици", то това и ще ви се даде. И тук идва уловката. Понеже не сте заявили конкретно какво искате, а сте казали просто "цици", то вие ще срещнете цици. Проблемът е, че не сте казали дали да са хубави, млади, сочни - все важни детайли. Също така не сте конкретизирали дали искате само да гледате или и да пипате. Ако искате да пипате, ще срещнете такива цици, при които няма да е проблем да се случи това. Но изберете ли само "цици", то тогава изборът ви наистина става много труден и шансовете за неудовлетвореност неимоверно нарастват.

Знайте какво искате. Не чакайте ситуациите да определят желанията ви. С желанията си определяйте ситуациите. Тогава изборът ще е лесен, логичен и еднозначен. Тогава няма да се чудите. Когато знаеш, че нещо е хубаво и правилно, то ти усещаш, че няма как да сбъркаш. Когато правиш нещата, които наистина искаш, когато има любов, това е като крясък към Вселената, който и казва "давай ми още и още от това прекрасно нещо, което усещам". И тя ще дава. Докато искате. Буквално. Спрете ли да искате, или искането ви стане твърде размито, то това и ще получавате - размивки, смесици, шлака.

Преминете от не искане на нещо конкретно и незнание на какво искате, към искане на нещо конкретно и тогава няма да знаете какво не искате, защото ще получавате само това, което искате.

Вселената е Гугъл. Тя е една търсачка. В нея има всичко, стига да го потърсите. За да го намерите трябва да го поискате. Колкото по-конкретно търсите и колкото повече филтри зададете, толкова по-добри резултати ще намерите и толкова по-малък ще се налага да е изборът. Звучи лесно, нали? Ами защото е така.

Днес раздаваме. А вие какво искате?