Офисни истории: В търсене!

Day 1,744, 09:53 Published in Bulgaria Bulgaria by IvJorell

Добър вечер,

Напук на цялата логика, реших да пусна спамърска статия от поредицата - офисни истории. Действието се развива сутринта, но се налага чак вечерта да го публикувам тук. 🙂

...................................................................................................................................................



КАФЕ!

Това бе единствената мисъл и желание, което изпълваше тялото на Сиска сутрин. Вече трети ден не й се работеше.
Вече трети ден, тя се дотътряше до офиса и първото, което правеше е да отиде в малката кухничка. Взе си чашката с пищното голямо сърце с изписан с красив текст - "СИСКА". С чистак бърсак новия си лак сложи чашата на машината и с изтерзано от усилие движение натисна копчето.

Писъка на машината я накара да се събуди - "НЯМА КАФЕ". До този момент тя не чуваше какво говорят колегите около нея. Един каза, че няма кафе и на 6тия етаж, а тъкмо влезлата през вратата колежка потвърди и за 2рия.

Сиска се огледа, из целия етаж сновяха хора.. кафе машини бяха поставени само на 2,6 и 7ми етаж - всякакви хора се лутаха напред-назад, невярващи отиваха да проверят собственоръчно. Тя дори не се замисли, макар и вече напълно будна, жаждата за кафе не я напускаше. Стигна до асансьора и видя на пода разлято кафе, това я обнадежди. Огледа се. Шантавият колега в ъгъла си чистеше изветрялата тениска.. петно от кафе. Тя никога не бе говорила с него, дори го избягваше, но този път - направи изключение.

След кратък разговор, успя да разбере, че кафето е от съседния магазин на около 50 метра от сградата, но там вече има опашка от хора. Не бяха малко в офиса, а и се говореше, че и в другите сгради положението е същото. Макар слуховете да се окажеха верни, тя реши да не ги слуша и отиде до автомата. Там действително имаше опашка. Мислеше си дали да не отиде за кола или да си направи черен чай, но тази мисъл я отвращаваше - кафето не можеше да бъде заменено.

Опашката намаляваше, въпреки това бе посредата й. Тогава мина едно момче, което намигна на Сиска. "Оф, оня досаден перверзник" - помисли си тя, но в същия момент се сети нещо.. виждаше го само сутрин, винаги около 9:30! А сега е час по-късно.. една мисъл само премина през главата й - той носи кафето.


..................................................................................................................................................

И за финал една новина, която мен лично ме развесели - цък 🙂

Лека вечер,
Ив