Един ден на ел ПрезидентО.

Day 1,737, 08:03 • Published in USA Bulgaria • by Sando Griffin


Здравейте скъпи съотечественици, здравей еБългарино!

Понеже българите сме един особен род убафци и умници, за нас никога нищо не е достатъчно добро и никога не може да задоволи огромните ни претенции, чудно от къде придобити. Най-много обичаме да плюем и критикуваме. Е, опрат ли нещата до работа много-много не ни търси - тогава всеки има нещо по-важно. Но виж, да даваме акъл сме най-добрите в света, твърдо съм убеден!

След казаното до тук, бих искал с тази статия да се опитам да пресъздам ситуацията и от другата страна на барикадата и да видим какво е да си на горещия стол. Представям ви един ден на президента на еБългария.

...

9:51 сутринта, ел ПрезидЕнто и верният му асистЕнто се събуждат с криви мутри от снощния Савой със сок от кисели краставички, след пронизващите звуци на алармата, мъдро навита от асистЕнто за 10 минути преди смяната на деня.
След 6 минутно освестване и люшкане между живота и смъртта (и най-накрая заредил Уиндоуса избушен лаптоп) 3в1-то е готово, а червените полукитайски очи са облещени срещу монитора на който се мъдри... кокошка.

- Ибъх гу в мъъта! Са ли ша излезе туй пернато е!? Аре оправи си **** сървъри, ве, Путоо!! Искам да видя резултата от изборите!

След около 10 минути и 328 рефреша, двамата най-накрая са успели да се логнат и доволно потъркват ръце, гледайки резултатите от изборите.

- Въй, разпилели сме го тоз палячо! Дано мине и проверката за мултаците. Тва е като допинг пробите - до последно сме на нокти. Ама добре, че направихме оная бот ферма, че вече все по-малко балъци се връзват. Стискай палци!

4 часа по-късно.

- Абе, асистЕнто, кво си правИл, бе?! 218 гласа са ни изтрили, бе, каун! КазАх ти по-поуеко с мултаците. С 2 гласа го биеме само, добре че накарах племеничката ми да се регистрира и да гласува!

2 минути след 4-те часа по късно...

- Шефе, имаш 723 ЛС-та. 722 от тях са просия за злато, псувни, и молби да има дадеш някое виртуално постче във властта. Последният е от Пунгимунги и не можах да разбера какво иска - май по нещо и от трите.

- Ебаси, с такъв матриал ли трябва да управлявам, бе.. Тоя мандат ше е тежък...

Известно време по-късно...

- АсистЕнто, лягам си, не издържам. Дай уиски и аспирин, че ме цепи главоча. Тия министри са по-зле и от тебе. Единият се сърдел на другия, защото му бил взел медала от в1. А пък третият не искал да работи с четвъртия, защото не му бил вотнал статията за опитомените къртици.
- Шефе... има и друг проблем... Ковчежникът каза, че в последните 4 часа са изчезнали грубо около 71% от хазната. Били сме на червено, а сме били обещали пари за бебетата...
- Дай и водка.

След кратка дрямка.

- Шефе, шефе, събуди се!! Имаме новина! АдмИно е пуснал неква нова шукарщина - еър стрик!
- Къв еър стрик, бе?! Пак ли си ми ровил из хапчетата?!
- Не, бе, шефе, бе! Е, гледай!
- Еър страйк бе, тюфлек! Вади шампанското! ВързА ни зверски! Е са ше идеме на другия край на света, шъ напрайм колония в Южна Африка и ше поробим подлите архентиноски диваци!
- Арджентина не беше ли у Южна Америка?
- Дреме ти, бе - нареди на МВ-тата да разпоредят на раята, че дигаме данъците и въвеждаме и десятък! Всеки да дава за страйка, искам до довечера да имаме парАта!
- Слушам, ел ПрезидЕнто!

Довечера...

- Шефе, всичко е събрано и ракетната глава е заредена, чака само кликчето ти.
- Браво бе, тикво, най-накрая и ти да свършиш нещо! Къде е мишката да натисна?
- Шефе, лоша новина - изяде я котката - шъ трябва да се задоволиш с тъч пад-а...
- Абе, еуглено, нали ти казах като я ползваш да я връщаш в клетката после, бе?! Ей, заобиколен съм от идиоти. Давай го тоя тъч пад, никъв президент не съм, ей...

След мощен безшумен клик, и секунди на спиращо дъха напрежение (след което придружено от отпускащ стомашно-чревен залп от газов характер), еър страйкът е пуснат и шампанското е гръмнато.

- Абе, шефе, знаеш кво се замислих ей ся. Абе май трябваше да изчакаме, че то сега ние си лягаме, а пък на тях им е най-активното време...
- Давай водката пак...
(300 грама и 5 секунди по-късно)
- Викай МВ-тата и попа, палете свещи и се молете да имаме точки до сутринта!
(още 300 грама)

Сутринта...

- Шефе, удържали сме, някви пияни български медалисти се прибрали от диско и се счепкали за медала посред нощите та сме измъкнали 8 точки. Ся ше ги обърнем, спокойно.
- Добре. Като излизаш вземи и един блистер валидоли, моля.

Еди кога си...

- Шефе, войната върви чудесно. Вече имаме маса територии. Ама няма кво да ги правим всъщност, щото са на пичковци.
- Тва ли било, бе.. Аз се чудех що пак произвеждам по 12 танка само, като имаме толкова територии. Предложи нещо, бе, молец.
- Еми, шефе, може да преместиме столицата...?
- Абе, ти си гениален, бе! Ела да та цуна! Браво, момко, точно така - от теб ше излезе велик управленец! Издай заповед на МВ-тата и цивилките да се прекрати всякакъв бой в нашите битки и да се загубят европейските региони!

Некво по-късничко...

- Шефе, не върви добре работата...
- Какво пък сега? Имахме непоклатим план за Южно Афри.. - Американска! - добре, Южно АМерикански блицкриг и доминация!
- Ми половината МВ-та ги няма, имали да се готвят за кандидастване за 7-ми клас, а третият бил се напил с одеколон. Зам МВ-то е тука, ама каза да изчакам час и нещо, щото тамън бил скочил за медала и трябвало да дебне да не дойде некой ракетаджия.
- Паравоенните??
- Повечето не могат, щото е 15-ти и се занимават с ПТО-та на малките партии.
- А цивилните??
- Те трябвало да се бият за вафла и после щели евентуално да ударят едно рамо.
- Ай, сиктир бе... Всичко ли сам трябва да правя. Отвори некви съплайс и викай намениците... Софка пак ше облажи, тяхната маминка..
- Шефе, има отворени, ама турците давали повече, и то за да се биеш на страната на България... А и ся чукна пощенския гълъб, щото сървъра пак е крашнал, и даде нотификейшън, че Станислав ти бил пуснал импийчмънт, щото си бил неактивен и нямало отчет за свършеното от посланика в Тайван.

- Какво става в тоя еСвят, бе... Дай водка, молив, хартия, и въже.


П.С. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна 🙂