Join the new world

Драги читатели, днес се навършват 164 години от най-голямото въстание в Северозападна България по време на османското иго.
Въстанието е с център Белоградчик.
През юни 1850 в крепостта Калето се водят боеве – 10 – 15 000 въстаници се опитват да я превземат. Бунтът не успява, но плаши турците, които разширяват правата на жителите на района.



Те раздават земята на селяните чрез облигации, които се изплащат за 50 години, разширяват общинското самоуправление. Крайната цел на въстанието е била автономия на Северозападна България и право на населението да избира свой кнез, който да управялва и да правораздава.



Въстанието получава широк обхват, но няма своя летописец като Априлското и остава малко известно. Едва в по-ново време историци правят опит да го възкресят. Според тях, не на Оборище, а в Раковишкия манастир се е състояло първото народно събрание. В тази обител били обсъдени целите и тактиката на бунта. Водачите му обаче били арестувани, поради което въстанието започнало по-рано от предвидения срок.

Въстанието е обявено в Раковишкия манастир.
След потушаването на
въстанието от малка врата в
крепостната стена са били изкарани
седмината белоградчишки първенци:
Цоло Тодоров, Константин Янев,
Недялко Влаха, Дядо Божин, Петко
Ковача, Петко Маринов и Лило Панов.
От тук те поели пътя към
безсмъртието... Последните думи на
баш кнеза Цоло Тодоров, преди
турския ятаган да отсече главата му
се предават от ехото на тези скали,
към сърцата на потомците: «Тук,
гдето нашата кръв ще бъде пролята,
няма да минат и десет години и
българско хоро ще се играе...


Цоло Тодоров

Още информация може да прочетете ТУК


ПОКЛОН пред тези, които са се борили достойно и без страх за нашата свобода!