Да ви питам, защото вие сигурно знаете?
Bamse Bear
Това ли се получи, това ли е резултатът от 8 години блъскане по копчетата?
Едно голямо нищо? Няма и милиграм живот. Влизаш. Днес, утре, вдругиден. Чакаш в засада да видиш нещо. Чакаш да чуеш нещо! Чакаш да ти замирише! На рози, на ако! Все тя.
Това ли се получи. До един момент изграждане, след това застой, после рязко разрушение до мига в който всичко потъва във вакума на нищото.
Да ви попитам тогава, защото вие сигурно знаете отговора.
Вие защо влизате в това виртуално нищо?
Ето и няколко възможни от малкото смислени отговори.
1. Защото имам приятели тук и съм щастлив да ги срещам в тази виртуална среда.
Колкото и хора да мога да нарека мой приятели тук, толкова и се отказаха да влизат и да си губят времето с нещо което не може да надграждаш. Тази игра имаше голям потенциал да ни даде нещо ново, нещо което можем да си изградим сами и след това да го надграждаме. И всичко беше точно така, до момента в който играта се превърна ( тя вероятно винаги е била замислена като бизнес модел ) в бизнес.
2. Защото имам навик създаден през годините да се логвам тук, след като си прочета пощата, фейса и новините.
Това - да. Изглежда логично. Това тук си е място където да поседиш от 1 до 2 мин на ден и ... утре пак.
3. Защото скоро открих тази игра и ми се струва интересна.
Отговор на на играч на ден или два. След седмица НИЩО, човек маха с ръка и забравя пътя до тук. В началото имаше модели за подражание, имаше работещи модули. Сега няма НИЩО.
4. Не знам.
Е аз съм в тази група. От 8 години влизам тук с все по-голяма амплитуда на отсъствие. В началото ми беше интересно, после забавно, след това социално. С годините и безкрайните промени ( онези гениални бизнес решения ) ми стана скучно. Сега ми е никакво. За една календарна година съм се логвал не повече от 20-30 пъти. Първата ми година тук стоях по 5 часа всеки един ден.
Винаги съм си мислил, че тази игра ще изчезне. Един ден ще се опитам да се логнаи ще ми даде грешка. Така си мисля но май няма да стане. Явно има хора който и в НИШОТО успяват да играят и най-вече да се забавляват. Та нали това е само една игра. Кой каза че е НИЩО.
Comments
Прави бяха, че си бил мултак.
Около 5 години зарязах играта, след като първия редизайн направи развитието ми невъзможно. Един ден се поддадох на любопитството да видя що е regiment rumble и ето ме тук.
Да ти призная, трудно може да се разочаровам от онлайн игра. Още когато се върнах, знаех че не може да е различна от останалите. Няма да е първата, която някой ден ще ми бъде само спомен.
имам навик да влизам и не обичам недовършени работи
Играя от година и мога да се съглася, че след първата седмица като цяло нищо не ме задържа в играта. Изобщо не е замислена така, че нов играч да има шанс да настигне старите.
В момента цъкам за да видя още колко време ще издържи играта преди съвсем да умре. Другата ми причина е че ми стана с времето по-интересно как точно се въртят международните отношения. Тепърва навлизам в темата и ми е интересно.
Онлайн игрите които обикновено цъкам са базирани на друга система за напредване (Ogame, Bulfleet, Nemexia).