Join the new world

Един народ – траки, обитава територията на Балканите от дълбока древност!

Възстановка на това как са изглеждали представителите на племето дардани.
Византийският писател Михаил Аталиат пише за въстанието на Петър Делян през 1041 г.: „А мизите, на които е дадено името българи като собствено име, вдигнали бунт…“.
Дион Касий Кокцейан, римски сенатор, пълководец и писател (ок. 155 – ок. 230-235 г.), автор на „Римска история“ пише, че мизите и гетите са тези две племена, населявали открай време цялата земя между Стара планина и Дунава. Сред тези народи се пазели и старите им имена – трибали и дардани, казва Дион Касий.
Халкондил, т. нар. последен атинянин, пише история на войните между турци и българи по времето на цар Иван Шишман и там нарича българите „мизи“ и „трибали“. Шишман е наречен от Халкондил „цар на мизите“.
За гръцките и други автори народностите, съставляващи частите на бъдещата българска нация, са били в различни периоди ту скити, ту гети, ту готи, ту траки, ту даки, ту вандали, ту мизи. Славянските народи пък са идентифицирани като гети от Симоката – египетски историк от седми век, писал на гръцки. Теофан нарича и готите, и бесите – тракийски народи. “ И тези два народа – готите, наричани още склави (славяни), и българите се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език“, пише презвитер Диоклеас (Diocleas) през дванайсети век.

Илюстрация на боксиращи се момчета от тракийското племе мизи.
„Скитите, наричани готи ,преминали в голям брой реката…“ пише пък Херений Дескип от Атина в своята „Световна хроника“ - трети век сл. Хр.
Значи скитите са готи, готите са всъщност старите гети, описвани от Херодот като вярващи в безсмъртието, бесите и готите са нещо близко, славяните и готите (т.е. скитите) и българите имат общ език, траките също са беси и гети, преди това – пеласги, населявали преди гърците цялата днешна територия на Гърция. Траките също са и мизи (за които много автори упорито уточняват, че по-късно се наричат българи). Какво излиза? Че едно и също население се е въртяло в територията на Балканите от дълбока древност – хиляди години преди Христа до средните векове, когато започват да го наричат българи. По време на Римската империя това население – генетичните предци на днешните българи, са изтласкани от днешните ни и стари земи на север от Дунава. Именно тази част от историята ни се разглежда като преселение от изток на запад. Само че преселението е в обратна посока. И през пети, шести и седми век става едно завръщане в родните земи на български маси, което завършва с концентриране в първата национална държава в Европа – с име, съществуващо и до днес – България. Няма друга такава европейска държава и народ, които от средновековието до днес да са запазили името си непроменено в продължение на близо две хиляди години. Във върхови моменти като девети и десети век България е единствената национална държава на фона на имперската унитарна Източна Римска империя и т. нар. Римска империя в лицето на Франкската държава. В апогея на Симеонова България – девети век, на картата на Европа няма нито Франция, нито Германия, нито Англия, нито Италия. Само тази мисъл трябва да ни държи с високо вдигната глава въпреки несгодите и катаклизмите на днешното време.
Защо в учебниците не учим, че на карта от 4 век пише „България“?!
[img]https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t1.0-9/10406577_10152356308583107_2603927361294642891_n.jpg?oh=b1991c9f33e81c54c88f71fe0fdd1ef7&oe=55B251F8&__gda__=1436401390_3861bccafc480b5909cb072e1d83200e[/img]
*Карта на Св.Йероним,направена по по-стари карти*
Има достатъчно неоспорими доказателства, че българите не са се появили в края на седми век от далечния Изток, за да се заселят край Дунава. Българите винаги са живели по земите на днешна България, но са били изтласквани в определени периоди и са водили войни за отвоюване на своите земи. Това е ставало далече преди тази култова 681 г., която продължаваме да тачим като година на образуване на българската народност и нация. Описания на българите на юг от Дунав и на Запад от Черно море има предостатъчно. Но казионните, обслужващи небългарски интереси „учени“ ги прескачат упорито вече сто и двайсет години след Освобождението.
Ето една кулминация на доказателствата, че мизите са едновремешните българи – картата на Свети Йероним от IV век, съставена по данни на Евсевий Кесарийски (270 -338 г.), бащата на църковната история, и отразяваща Балканския полуостров от това време. На тази карта е изобразена днешната българска територия на юг от Дунава и върху тази територия пише: „Moesia haec & Vulgaria“ (“ Мизия е тук и България“). Днес картата се съхранява в Британския музей и е включена в ръкопис на Св. Йероним. Издадена е от Конрад Милер през 1895 г.
Значи според един толкова авторитетен автор като Евсевий Кесарийски още в края на трети и началото на четвърти век земята на юг от Дунава е България, но за основната част от българските казионни историци това не е така. Те държат българите да са късни пришълци от седми век и да са „орда“, вляла се и изчезнала в някакво измислено славянско море.
Натрапват ни лъжата, че 681 г. е начало на държавата.

Днес официално за начало на българската народност и държавност се смята годината 681. Това е фалшификация, която трябва да бъде опровергана от всички историци и изследователи, които претендират да носят българско име и имат българска кръв.
Ето и други свидетелства, че българите са били познати за хронистите и политиците на Рим и Константинопол далече преди седми век:
Блазиус Клайнер, францискански монах, автор на „История на България“, през 1761 г. описва „многобройни нахлувания на българите в Европа“, като започва от 373 г., когато заедно с хуните нападнали „Мизия, Унгария и Сирмиум“. /29/.
Манасиевата хроника споменава, че „от тръгването на българите са изминали 870 години“/30/, като се има предвид завземането на Охридската земя от тях. Тази хроника е писана през 12 век от Константин Манасий. Обхваща периода от сътворението на света (5508 г. пр. Хр.) до император Никифор Вотаниат (11 век). Преписи от хрониката се съхраняват във Ватикана и в Синодалната библиотека в Москва. Събитията, отнасящи се до българите, визират епохата на Анастасий – 515 г. А оттогава назад – към момента на съществуване на българи в Македония и Илирия били изминали 870 години според хрониката. Това означава 515 сл. Хр. минус 870 години прави 355 г преди Христа! Това се струва невероятно на промитите мозъци, но то се потвърждава и от доста други източници – Йоан Малала например.
Но дори и при друга сметка – тези 870 години да се извадят от периода на цар Иван Александър, когато е оформена като книга Манасиевата хроника, пак се получава 474 г. – повече от двеста години преди сакралната 680 г., когато за първи път били дошли българи на юг от Дунава според лъжливите учебници, по които учехме.
В края на пети век – към 480 г., гръцки и латински хронисти пишат за българите като за разположен в днешните ни земи народ. Йоан Антиохийски описва как император Зенон (479-491 г.) „се видял принуден да влезе в съюз с така наречените българи“./31/.
Енодий, епископ на Тичина, описва през 507 г. българите така:“Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал…“ /32/.
Византиецът Теофан пише летопис, обхващащ периода от 284 г. до 813 г.
В разказите за 5 век той неведнъж споменава за българите, и то като население, живеещо в днешните ни земи. /33/.
Комес Марцелин, съвременник на битка между ромеи и българи, пише през 499 г. за сражение в Тракия между българи и императорски войски, завършило с поражение за ромеите.
Според Енодий още през 6 век българите са контролирали по-голямата част от Балканския полуостров.
Йоан Зонара описва как император Анастасий издига специална стена против българите. Това става през 512 г. – повече от 150 години преди официозната дата 681 г., когато се смята, че дошли българите на Балканите./34/.
При основаването на Архиепископията Първа Юстиниана – през 541 г., от текста на Никифор Григора става ясно, че Македония и Илирия вече били известни като България. Че българите преди това са владеели Македония и Илирия. А Първа Юстиниана била преименувана на „Митрополия на България“./35/.
За какъв Онгъл през 681 г. говори тогава? За какви безумия в сценария на Вера Мутафчиева „Хан Аспарух“ може да става дума – колони от чергари пресичат с години някаква степ, за да дойдат на север от Дунава чак през 681 г.? Ето как се насаждат лъжи.
Йоан Малала пък описва едно въстание на командващия войските на Тракия – тракиеца, т. е. българина Виталиан, който се изправил против ереста – монофизитизма на император Анастасий и стигнал до Константинопол. Йоан Малала пише: „Във времената на Анастасий се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици, както се казва и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, предвождащ голямо количество хуни и българи…“ /36/.
Какво излиза? Че легендите за покръстването през девети век на българите се пукат. Защото още през 513 г. българин начело на други българи – православни, защитават вярата срещу отстъпил от нея император.
Според Прокопий българска войска има в „цяла Европа“ – тогава Европа наричат Източна Тракия – и причинила големи щети. Това става през 538-540 г.
През 550 г. летописците започват все повече да употребяват термина „хуни“ за българите. Престават да ни споменават като „българи“. Това явно е причина през 19 век, когато се пише историята ни, доста учени да повярват, че преди седми век българи няма на Балканите. Което е груба грешка и ни струва цяло едно столетие заблуди и подмяна на българската история.
Не сме покръстени през 9 век, а много по-рано!
*Вижте също и статиите "Българската азбука",там също са споменати данни за това*

Свети Апостол Павел.
Преди Освобождението явно сме знаели по-добре истинската си история. Така излиза от учебниците, които са изучавали тогавашните ученици. Те са научавали, че ние, българите, сме покръстени от Свети Апостол Павел при обиколките му по нашите земи. От цитирания по-горе откъс от един стар учебник по история от 1876 г., издаден в Цариград вече стана ясно, че християнството по нашите земи е от апостолски времена:
“В. (въпрос): Кои са оние Бугари, што се крстиjа во почетокот на први век после Рождество Христово?
О. (отговор): Тие се Бугарите што живеат во Македониjя.
В. Од кого са покрстени тие?
О. Од Апостол Павле…“
Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по Македония“, съставена от Димитар Василев Македонски .
Тази и вярна и логична теза – за ранното християнство на българите, е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси и масонски автори. Така в официозната ни история остава легендата за покръстването през 865 г. от княз Борис. Защото покръстването на българите е свързано с теорията за ранното им пребиваване тук, по днешните ни земи. Много по-ранно от „академичното“ – седми век. Следосвобожденските ни автори на учебници влязоха в измамната схема на Шафарик – Иречек, създадена от чужди, противни на България интереси, и до ден днешен й робуват.
Ганчо Ценов разбива мита за късното християнизиране на българите с огромен брой научни аргументи и позовавания на източници. Въпреки това чак сега – двайсетина години след комунизма, у нас започнаха да се прокрадват идеите на българизма – на българския национализъм. Тези идеи извират от духа на всичко българско, витаещо хилядолетия по земята, в която се раждаме и умираме. Земята, която е била земя на българи и преди 5000 години, и днес.
Благодаря за вниманието!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!