Join the new world

Имало едно време един малък трол. Малък и зелен. Защото, както всички много добре знаем - най-опасното нещо в една игра винаги е грозно, зелено и с бухалка. Както казва и един мой приятел - с пиронче, че да я направи +1 (за всички фенове на РПГ-тата ).

Та тоя малък трол бил леееекинко тъпичък и отнесен. Ама едва - едва. В смисъл толкова леко, че бил достигнал невиждани висини на простотия 🙂. Ама пък си имал фенове в някакъв виртуален свят. Той света на гъза на географията. Бог на въпросния свят освен всичко бил некъф древно(е)гейски мамалигарски брадат мъдрец. Платон, Плутон, Уран, Нептун - абе некъф космически метеорит. Здрав кат скала и почти толкова интелЕгентен.

В началото в тоя виртуален свят било трудно и скучно. Тамън станало интересно и забавно и Сократ ли беше, Херкокалес ли (ей, не помня) взел, че сменил правилата на играта. На останалите количества троляци това много-много не се харесало и решили масово да си вдигнат чукалата, да си вземат бухалките, да теглят по една патица на роднините на всички древни мислители от женски род и да си набият шута. Играта отъпяла и божеството видяло, че тва нема го бъде и малко по малко върнало старите правила.

Е, разбира се, нямало как да се запазят нещата и започнали едни промени. Подобрения по икономическия модул (упс, това в сферата на фантастиката), подобрения по журналистическия модул - сега на ден вместо по пет страници статии имало една - ама какви - коя от коя по за Пулицър, подобрения по военния модул - сега вместо тризвезден говнар можело да станеш тризвезден Тиган (интересно, дали тиган три звезди е удачно да се казва Тефал...и дали мисли за всичко? ).

След всичкото това театро, на малкия трол взело, че му писнало , па си намерил арна мома. От знатен род, ей, дума да нема. Даже и принцеса била. най-арната и лична. Ама понеже много момци я искали, по цел ден требвало да гони разни птици, пици и пицари с бухалката. И естествено обидил момата, па она зела, че си поискала свободата. Кво щяла да праи с нея си било нейна работа. Малкия се дърпал, дърпал, па не щял.

Не щеш ли, докато си спамел кротко по разни места, псувал си из множеството скайп чатове с животински елементи (ей, все си мисля, че най-разпространеното животно в историята е Коза - накъдето и да се обърна само кози виждам , във всеки чат), та нашия малък трол попаднал на НЕЯ. Една малка розова панделка. Страхотна, че и никак нескромна (скромността е за хора, които нямат други качества). Полафили си, помайтапили се, поплакали си, па взели, че се харесали. И нашият малък трол се почувствал влюбен. Ама много влюбен. Толкова влюбен, че чак оглупял (то това при отрицателен коефициент на интелЕгентност много трудно, ша знайти). Та решил да и се обясни в лИбоФФ, па зел, че го и направил. Съответно трябвало да пусне и Принцесата, колкото и да му се нещяло. То всеки трол си иска харем, ама няма кой да му даде.

Та ето вече какво ме държи в тая игра. Няколко проклетници от отряда, една Принцеса (която все още ще моля за извинение всеки път, щото съм идиот) и една страхотна розова панделка. От най-страхотните. Аз съм нейното коте, трол и други подобни зверове. Интересно, когато я чуя - мога да летя. Някой да е виждал летящи котки? Как им викат - Катман?

Мило, това е за теб!!!!

Ти си моят спасител (нищо, че не си мъж, ама пък аз играя с женски аватар 😁



Обичкам те....


Твоя малък зелен трол!!!