"...и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!"

Day 1,151, 03:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Milenium3

Днес ще се опитам да се съобразя с критиките, които ми отправихте в предишната статия и с желанията ви, защото в последна сметка целта е на всички да ни харесва.
В тази статия ще ви зарадвам със стихотворение на един от най-великите, да не кажем най-великия, български автори. Това, което аз харесвам в тази творба, е, че тя показва вярата на своя творец в непреклонния дух на българския народ. Въпросът, който днес стои пред нас, е дали сме достойни потомци на този народ и този дух, независимо дали е България или еБългария, ние сме едни.

Не се гаси туй, що не гасне

За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.

Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.

Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.

Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!



Иван Вазов
Чакам вашите лични творения, свързани с еСвета, за да можем всички да им се полюбуваме. Повече информация за условията тук