Веритас 2.

Day 933, 13:19 Published in Bulgaria Bulgaria by Greevas
-Ще се разбием - крещеше Лоугън докато се опитваше да стабилизира самолета.

-Млъкни и спусни колесника-досега иначе спокойния Джеймс Харли пилот с над двадесет годишен стаж се беше изпънал като струна в опита си да овладее задкрилките.

-Това не се случва,това не се случва,ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА-Линдзи младата стюардеса беше отдавна изпаднала в истерия.Едва ли подозираше,че първия й полет ще завърши по подобен начин.

-...намирате се на 6 мили южно от летището.Писта 4 е свободна започнете заход от изток..- нареждаше радио кулата.

-И левият двигател замина- констатира Джеймс с леден глас и се отпусна в седалката си.

-Какво по дяволите си мислиш че правиш.Помогни ми да го овладея. -Лоугън беше изпаднал в отчаяние.- Все още можем...

-Да чакаме. -Джеймс го прекъсна.- Добре знаеш че нищо повече не можем да направим.

-Но всички ще загинем.

-Явно това е цената която ще платим. - Харли запали цигара. - Знаеш ли,аз бях на представянето на Веритас 2 .Спомням си деня в който го видях,сякаш беше вчера - тънка струйка дим излезе от устата му - тогава не предполагах за неговите недостатъци.Всички казваха че ще преобрази въздушния транспорт,че след като полети за първи път нищо няма да е същото. - Лоугън се беше свлякъл на земята.

-Предполагам че,в онези дни всички вярвахме в неговия успех - Харли стана и и взе бутилката скоч - Дори вече покойния ми ментор дойде при мен и каза - Джеймс момчето ми В2 е бъдещето надявам се да те видя като негов пилот.

-Сега това няма значение.

Самолета започна последното си спускане.Една от количките с храна се разби във вратата на пилотската кабина.Сянката на Веритас премина над първите жилищни квартали.Току що изгрялото слънце беще заело мястото си на небосклона в очакване - Наистина няма значение - каза Харли и затвори очи.


Разбирайте го както искате,просто ми се пишеше.