Дойранската Епопея (1915-1917)
Kikoto12
В 15-та го взехме
и до края останахме там.
От Дойран се Антантата оттегля
Цяла червена от срам.
След Криволак и след Велес
французите бягат.
В Солун се крият
мълчат си и страдат.
Август 16-та
към Дойран пак гледат.
Към нас маршируват,
по назе пак стрелят.
Ала Втора Тракийска
и на Вазов частта,
Съглашенците отбиха
те пазят честта.
Девета Пехотна
с генерала отпред,
Антантата отблъсква
ред подир ред.
През май и април
в 17-та година,
цвета на британците
заради Вазов погина.
Антантата на север бие.
Иде краят на войната
и с българска кръв,
вече багри се земята.
При Добро Поле пробиха
англичани, сърби, франци,
но духа ни не сломиха
бяхме ний спартанци!
И при Дойран положението
беше тъй критично
ала там ги удържахме
славно, героично!
Войната я загубихме
печелейки във боевете,
почетно ни свалят знамена,
знай дори и враговете.
Автор - Мустафа Джамбазов
Comments
Добро.
Да је среће не бисмо ни ратовали. Јебеш рат, уместо да се једном живи, једном се гине.
Ак разбираш, одлично. Ак не разбираш, могу и на англиски 🙂.
vote back please
САД СЕ ЗНА: Од сутра креће АВИЈАЦИЈА!
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2606257/1/20