Лятна драма

Day 3,095, 07:03 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Ellybear

Преди много години бях млад и ерген,
на моренце отидох , от връзка необременен.
Пристигнах... и стая намерих, бе метър на два,
но това не тревожеше мойта душа

Бях гладен и жаден, присви ме корем,
видение "бира и цаца" изплува пред мен.
Кулинарен оазис намерих за миг
и тогава на бара съзрях нейния лик.

Бе много красива,ефирна,прекрасна,
дали ще мога туй маце да прасна?
За миг ме погледна, усмихна се мило
и нещото там долу се беше втвърдило.

Приседнах до нея, красив и смутен
дали т'ва щеше да бъде дългоочакваният ден?
-Евлоги се казвам-прошепнах и аз
и ръката и нежна целунах в захлас.

Бира след бира , час подир час
нощта топла се спусна над нас.
Тя стана и тръгна, последвах я аз
исках още да слушам нейния глас.

-Изпрати ме до вкъщи, каза мойта дама красива,
бях сигурен вече, ще цепна таз слива.
Пристигнахме скоро във вила кокетна,
на леглото без свян таз мръсница се метна.

Аз легнах до нея тя скочи връз мен,
на мига разкопчах тоз проклет сутиен,
ръцете протегнах, исках цици да барна,
но реалността за мен се оказа кошмарна.

Там нямаше цици, по-точно бе само една,
но и тя не беше кой знае каква.
-Злополука, в ухото ми тя плахо прошепна,
а на мен ми идеше шамар да и лепна.

Косата погалих, но в миг аз изтръпнах,
внезапно и силно перуката дръпнах.
В тоз голия череп нямаше никакъв чар,
но и за тва причина си имало-изгоряла в пожар.

Перуката хвърлих бързо на пода
между краката я барнах , бе вече готова.
Тогава тя стана и нещо изпраска
какво ли за Бога сега пък се спраска.

А там ,на земята стоеше студена
със розова кожа и чехла зелена
протеза...безмълвна гротеска
на таз вече кошмарна пиеска.

Страстта в мене направо угасна
и стана ми вече картинката ясна,
сбогувах се директно с тоя киборг
опустошен от емоции и с леден възторг.

-Простак, идиот, провикна се тя,
исках само да се почувствам жена.
Обърнах се, залепих и звучен шамар,
но в следущий миг преживях пак кошмар.

Окото и синьо за миг излетя,
не вярващ разтърсих аз мойта глава.
Погледнах го, туй топченце бяло,
невинно и кротко до стола бе спряло.

Избягах навънка, обърнах глава,
на входа стоеше, безмълвна и зла,
поех си въздух приятно студен,
към плажа поех, мрачен, усамотен.

На историята моя почти дойде и края.
Прибрах се сутринта в моята стая,
а там на леглото ме чакаше тя
"сглобена", красива , с пистолет във ръка.

С ехидна усмивка и поглед студен
насочи тя бързо пистолета към мен ,
а после към нея... изстрел и ник'ви слова
студено тяло, мрак....тишина