Предизвикано

Day 2,900, 03:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


За кражбата:
Интересно е да гледаш как един обикновен крадец оправдава своята постъпка. Казва, че го бил направил за добро. И за забавление. И понеже никога нямало победители той взел нещата в свои ръце.

Същински виртуален Бог.

В очите на съзаклятниците си той е еманация, първообраз на Робин Худ в Новия свят. Надянал набързо зелено клинче, препасал лък и напуснал военния си отряд докато трае свещената му мисия – да разгроми лошите и да защити принципите на Шефа си /само баламурник може да си мисли, че Колчо не е обикновена пионка в тази пиеса/. КОЙ е режисьорът, предстои да разберем. Може би е онзи, който плати на сърбина, за да вдигне революцията.

Любопитен факт е, че нашият герой, крадецът, има самочувствието да се сравни с Левски, който убивал жени и деца /по неговите думи/.

Още по-интересно е да гледаш как защитниците му обвиняват всички останали в кражби и злоупотреби, но приветстват неговата постъпка. Това оставям на тяхната съвест и морал.

Убеден съм, че човек, който с лекота краде в една игра, прави същото и в РЖ. Жалко е, защото изглеждаше свестен младеж.



За РИП:
Трябва да издигнем паметници на президентите – диктатори, управлявали страната ни през последните месеци. Хулени, обливани с помия, псувани, мразени, но отделили от времето и личните си средства, за да имаме по-добра и по-богата виртуална държава.

За онези с късата памет ще припомня каква беше страната ни преди РИП и Козата. Бяхме румънска провинция, от време на време имахме парламент, кретахме с три бонуса, едвам събирахме пари за пет МПП-та месечно, Таблов беше с гръцко гражданство, аз бях индонезиец, а в Чили се говореше повече на български и по-малко на испански. Имаше апатия, умора и трудно задържахме 15-та позиция по щета в седмичните класации.

Промяната се случи с крадците и педалите от РИП, начело с Козата. Помня кой даде идеята за едновременните атаки при преразпределението на бонусите /Слави/, как Иво ги организира за час-два и как целият план бе изготвен до малките часове първо в спама на РИП, с участието на две мечки, гарга и един аматьор. Страната ни се нареди до първите, успели да получат всички военни бонуси /дори прословутата гумичка/. Влязохме в топ 10 по щета на седмична база.

По-късно се върнахме в Индия, отбихме изключително агресивен удар на шведите, устремът ни бе спрян с цената на много валута, купена на черно. РИП не се отказахме. Събрахме ресурси, помогнахме на Македония и наказахме гърците. Вече можехме да си позволим повече от 5 МПП-та, а в хазната почнаха да се трупат пари /онези, които Колчо открадна и дари с лека ръка на румънци, сърби, албанци, македонци … /.

Днес освен в оригиналните си региони имаме и провинции в други две държави. Успяхме да съхраним приятелството с македонците, на път сме да си върнем и Чили, печелейки Унгария и Сърбия за съюзници. Случи се на два пъти да сме пета по щета държава, на седмична база.

Това свършиха крадците и педалите от РИП, заедно с диктаторите. Другото са болни фантазии на шепа хейтъри.



За парламента:
Това е последният ми мандат като депутат. Нямам търпение да се изниже този месец. Не напускам само, защото Нова България и дзън са ми гласували доверие. Не ме разбирайте погрешно - радвам се на всички тези упорити, съзидателни и интелигентни хора, които са напълнили парламента ни. Аз съм от утайката, голям боклук /по думите на един депутат/, и не се вписвам в пейзажа. А и все още не съм се научил да кълна майките на другите играчи, нито да им желая смъртта.

С изненада видях, че е стартирана процедура за обсъждане на нов референдум за или против диктатурата. Идиотско е. Резултатите от предишния референдум не са отменяни, а и българите ясно заявиха, че се борят за демокрация.

Дерзайте.