Данчо
Martin Krastev
Беше слънчев есенен ден в големия столичен град, а улиците бяха пълни с бързащи коли и хора. Пред бутката за алкохол и цигари, позната като „Табака”, се бяха скупчили на опашка неколцина души, а отсреща пред количката за хот-дог чакаха прегладнели ученици. В паркинга пред мола бяха наспрели множество лъскави коли, а около тях щъкаха като мравчици мнозина – да купуват или да се прибират с покупките.
Насред тази пищна картина, обсипана с благоденствие, като карикатура премина едно много древно произведение на технологията. Старо колело с извито кормило като крила на птица, метална рамка и тънки стари гуми. Лястовичка му казваха. Като че ли в тон с превозното средство, колоездача беше възрастен, около петдесетте, въз мургавичък мъж. Плешив по темето и с черно-белееща коса по тила и около ушите. Със светли очи и пожълтели зъби. Беше облечен в „относително цялостни” парцали и мръсни обувки.
Над задната седалка бе пригодено оръдието на труда, познато като – щайга. Е, някои го наричат и касетка, а кой знае още колко други наименования има. В този пластмасов, тъмнозеленеещ съд се подвизаваше малко мургавичко момче с кестенява коса и кафеви очи. Отпуснало се в щайгата то гледаше в ръцете си.
- Дядо, лошо ми е – каза безсилно хлапето.
- Не заспивай, деде! Чу ли? – каза притеснено дядото.
Мъжът гледаше напред и сякаш виждаше по-далеч от края на улицата,а цялото му лице крещеше „ТРЕВОГА”. Страх. Отчаяние. Молитва.
- Ей сега се прибираме! Чу ли, Данчо? Ей, сега деде! Не заспивай, Данчо! Чуваш ли ме?
Момчето гледаше безмощно и лежеше в щайгата.
Някои ги забелязваха, други – не. Тях. Забравените от прогреса и благоденствието. В центъра на столичния град.
Comments
*ИзвънреденРазказ*Данчо
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2551368/1/20
Добро, тъжно, но добро.
Една малка забележка на 50 годоии хората не са стари. 🙂
Това съм го писал като бях на 18. 😃
Ха хааааа, щото сега си на 19 ли?
Поправих го, nevertheless. 🙂
И още една забележка, лястовичката беше с нормални широки гуми, за този модел капла няма тесни гуми 🙂
Имам такава при баба и дядо, моята е с тесни гуми - може да им викат различно на различните места. 🙂
Пропуснал си стотиците "дилижанси" , които кръстосват столицата...." Европейската" столица на "Европейска България"....пропуснал си....хилядите торби с боклуци, които хвърчат от балконите...пропуснал си...хилядите коли, паркирани по така наречените тротоари...пропуснал си...пропуснал си...пропуснал си...
ПРОПУСКАТЕ ЖИВОТА СИ....!
Ама вие си знаете, защо си траете....!
Дано греша...а дано, ама надали !
Аз бих казал: "Пропускат живота ни", но...🙂
Наздраве!
пак , " НЯКОЙ ДРУГ "....
Не, ти сам....!
Наздраве !
🙂
Няма друг. Има непреходност на манталитета!🙂
Дали....?
Преди години, жените, премитаха двора на къщичките си , после и уличката и тротоара пред тях....говоря ти за карето между бул." Хр. Ботев ", ул. " Найчо Цанов" / сега бул. Тодор Александров"/,
ул." Антим І " и " Жданов" / сега " Пиротска" / в София....
Такъв беше манталитета тогава....
Ти, за какво ми говориш....?
може би, за стотиците хиляди "софиянци" , които са се нароили , след като отпадна жителството и прескачаха трамвайните линии,
" щото ...имало ток..." ?
ама, и в селата си премитаха дворчето...
Та, ти , за какъв манталитет говориш....?
Робски!
А ти пропусна да кажеш Наздраве 🙂
дали...?!?
🙂
НАЗДРАВЕ !
Това е кратко разказче, всякакви прилики с действителността са случайност!
Комплименти за статията и...
Благодарим!!!
Браво 🙂
🙂
v
Отлично!
енигма
o7
А дано.
🙂
13
браво
o7
o7