Токени, статии и затрихме гърците

Day 2,811, 15:28 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Jack the Weirdo

Забавление или навик? – до преди броени месеци си мислех, че е навик.

Поздрав: https://www.youtube.com/watch?v=gY4-OTlCgcU от Aimanan.

И си беше навик – влизах си всеки ден, а понякога и през ден да си тренирам и да си работя, не ме интересуваше особено какво се случва в играта, кой кого бие, кой кого оножда и кого какво го вълнува… Бях си типичен двукликър. Е, понякога взимах по някое и друго БХ като ми свършеше златото или не ми стигаше за договор за тренировките…

Докато в един прекрасен момент Таблов не направи поредното MU – Dreamcatcher. Първоначално гледах леко песимистично – самата идея ми куцаше – да събереш няколко медалисти* и да очакваш от тях да бият сплотено и да са като добре смазана немска машина – нали живее в Германия доктора, но не е ли виждал москвичи, забравил ли ги е…
Все пак си подадох молбата и мотивационното писмо и влязох в отряда, би било пропусната възможност да не го направя и не съжалявам ни най-малко за решението си.

В началото обстановката леко ме подтискаше – във въздуха се въртеше онова медалистко мислене и индивидуалност, но все пак резултатите не закъсняха – милиони, дори милиарди щета в ниските дивизии (тук е редно да спомена и другите български танкове, които не са в МЮ-то като Арти и Fevered (съжалявам, няма как да изброя всички от д1-3 елитен чат, чувствайте се поздравени), които наливат не по-малко щета за България. )

В последствие се появи идеята за развитие на тренировъчните центрове на нови играчи и си направихме програма. Появиха се и желаещи, млади и мотивирани кандидати за програмата. Медалистите отвориха касичките и дариха ресурси и си казах „Има надежда!“…

Войната с Гърция си вървеше, флъда** в скайп чата на отряда – също. Изведнъж, леко от изневиделица, Принцесата каза:“Таблов, защо не направиш още един кръг на Лабиринта“ и ето ни тук. Първоначално не харесах формата – отбори, ментори, работа в екип – досада... Поне можеше да си избереш сам в кой отбор да си. Видях две жени в менторския състав и кандидатствах и при двете. Едната – Кака Диди – всеизвестна еРеп поетеса, другата – Саша – страстна стара познайничка, с която се бяхме позабравили…

После видях, че съм в отбор Страст и се почувствах избран (The Chosen One). Там освен Саша срещнах още няколко стари и нови лица, с които постепенно се сприятелихме. Статиите се редяха една след друга и атмосферата беше чудесна и все още е такава.

Емоциите са нещото държащо ни активно както в играта, така и в РЖ, затова – създавайте си приятни и понякога неприятни емоции – едното не може без другото. Играйте, наслаждавайте се, живейте. Живота е безсмислен без емоции, а еЖивота е безсмислен на двуклик, затова – забавлявайте се на макс и още повече.
Ако преди няколко месеца ме бяха попитали: „Ереп – забавление или навик?“ със сигурност щях да кажа навик, но сега със сигурност казвам забавление, защото вие, хората зад мониторите сте моето забавление и моята причина да логвам всеки ден, да работя и да тренирам. За мен е чест и удоволствие да играя с вас, направете го същото за себе си!

*Медалистите в еРепублик биват определяни като егоистични, гадни копилета, които се интересуват единствено от собствената си изгода. Ако си медалист, значи си гаден, лош човек и не заслужаваш да живееш!
**Флъд (от англ. Flooding) е това, което наричаме Спам, само че спама е незаконна реклама, а флейма е безсмислено постване на не-особено-смислени съобщения.

Благодаря ви за отделеното внимание!

Още статии от отбор „Страст“:
Шизофренично малко…

П.С. Нямам си готини хедър и разделители, ако някой има желанието да ми направи, ще ги приема с най-голямо удоволствие!!

До следващият път!
*peace*