Join the new world

Преди много, много години, (някъде към края на миналия век), на Земята се появило едно ново, непознато досега племе. Адаптирало се много бързо в хабитата на новозародилата се кибер-индустрия и скоро населило цялата планета. Повечето Земляни ги нарекли Геймъри.

Предизвикателствата към тях се множили толкова много и толкова бързо, колкото и самото племе. В началото всички живеели в благоденствие.
По-голямата част от геймърите започнали да се ориентират към новопоявилата се страст, наречена Стратегическа симулация ! Скачали от платформа на платформа, подобно на Хуни, като всеки един се опитвал да намери място във виртуалния свят. Разбира се, геймърите също не били подминати от естествения подбор. Помежду им се появили различия.

Първата група превърнала предизвикателството в професия.
Втората не успявала да задоволи егото си и непрекъснато гонела по-слабо развилите се любители сред необятната кибер-Вселена. Така започнало преследването на третата, най-слаба група в световете на виртуалното пространство. Те бягали от преследвачите си в търсене на свят без притеснения за това, дали някой ще им гепи ресурсите, унищожи изграденото или завземе планетата им.

Точно тогава на хоризонта се показала една "супер нова" - еРепублик.
Тя дошла тъкмо навреме, за да създаде баланса между силите, където слаби и силни имали шанса да започнат всичко отначало. Идеята за вечен живот без страх за собствените им ресурси, допаднала на не малко геймъри и не след дълго, Републиката се превърнала в постоянен дом за повечето от тях. Никой не осъзнавал, къде свършвало забавлението и къде навикът от предните животи в други "измерения" (онлайн стратегии), но всеки вярвал в пребъдването на баланса!

Минало още много време на адаптация, а самия свят също търпял промени. За някои от сезоните-версии на развитие, все още разказват колцината оцелели от онези първи времена. Менили се сезоните, менил се света, менили се и геймърите. Едни идвали други заминавали, които се връщали водени от повика или носталгията.
Някои от Геймърите отдавна спрели да търсят смисъла в баланса между силите, който по субективни причини бил изкуствено заобикалян от админите.

Така се появили първите конкурси . Това предопределило появата на новата група „интересчии” или просто търсещи нови емоции индивиди, които по-късно щели да бъдат наречени "Лабиринтаджии" ! Това често било нож с две остриета, защото (както сами се досещате), с появата на конкурсите, се появили и журитата, а с тях и критиците. Лабиринтаджиите били разделени на лагери. Така се случило и при последния сезон 3 на Мастиления Лабиринт.

Първоначално никой не осъзнал идеята на автора на 5-те течения, плувнали из лабиринта. Създаването им трябвало да донесе още доза емоции и настроение на обществото, като на база конкуренцията, трябвало да се получи високо качество на произведенията.
Малкото, скромно отборче с мелодични души, тръгнало на пътешествие в света на мистиката, за да намери златната лъскава автоматична писалка на Създателя. Докато пътували и странствали, опознавали себе си и след всяко препятствие или неуспех, на пук на всичко и на всички, ставали все по-сплотени, а накрая наистина започнали да приличат на отбор!

Естествено, като мелодичен отбор не могли да избегнат участта, пътя им да бъде препречен я от някоя черна котка, я от бял котарак, но...
Историите всяка вечер покрай лагерните огньове били много вълнуващи и така навика да влизат инстинктивно в "ряпата", станал истинско забавление. Под звуците на китарите и разговорите около поредната тема за навиците и забавата, съвсем неслучайно се родила и идеята за тази статия. Музиката огласяла скайпа, а огънят горял дори в айса.

Казват, че „скромността красяла хората”. Аз бих допълнил, „...но не и принцесите”.
Чуят ли музика, нещата стават неконтролируеми, а перото само се цъмбурка в мастилото.

Доказателствата тук: Музиката може сериозно да промени нечии настроение !!
Трябва да призная, че днес тайно си мечтая музиката около мен да не спира, а лагерния огън да не угасва, защото във всяка негова искрица виждам нова надежда забавление!

П.П. Клипчето е предоставено с любезното съдействие и огромно сърце на Кака Диди, за което искрено й Благодарим!

Мастиленият лабиринт 3