Join the new world

Скопие - София

Многохиляден протест заля Скопие. Македонското общество успя да изгрее в светлина, подобаваща на една европейска държава. Протестите в страната извадиха на яве красивото лице на младите македонци. Дали обаче това може да се каже и за местните политици?

Градът

Вечерта преди протеста, организиран от опозицията на премиера Никола Груевски, в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония, нищо не подсказва какво ще се случи в центъра на Скопие само часове по-късно. Изключение правят единствено дузина работници, които се суетят около изграждаща се сцена направо върху платното на бул. ”Илинден”. Служители на полицията охраняват работата по градежа. Булевардът, простиращ се успоредно на брега на р. Вардар, е затворен за движение на автомобили. Към 22:30 часа местно време сглобяването на сцената е в начален етап. Изглежда работата ще продължи цяла нощ.

Баровете в Скопие са претъпкани. Младежи са изпълнили тротоарите пред всяко заведение в центъра, възрастни жени разговарят разпалено насядали по пейки, а майки бутат детски колички. Настроението по улиците придава усещането за град, който никога не спи. Особено в сравнение с нощния ентусиазъм на София. По това време, в Македония абитуриентите също изпращат своето юношество чрез пищни балове, но по думите на няколко различни бармани – заведенията се пълнят по подобен начин всяка вечер.

Поради ахритектурните особености на града, доста заведения се намират в приземните етажи на жилищни сгради, но изглежда няма регулация за ограничаване на шума след определен час на денонощието, тъй като дори и в по-малките часове на нощта, купонът не спира. Зад всичко това обаче има и една подробност. Премиерът Никола Груевски е забранил продажбата на алкохолни напитки след 21:00 часа вечерта, поради съображения свързани с трезвеността на населението. „Сухият режим”, обаче не постига официално гонения ефект, превръщайки се в допълнителен стимул за населението да пълни барове и нощни заведения. Всичко това не вдъхва увереност, че утрешният протест ще се превърне в „историческо събитие” – животът в столицата тече в нормалното си русло.

Организацията

Протестът е насрочен за 14:00 часа. Още от предходната вечер, около бул. „Илинден” са стоварени сериозно количество бутилки минерална вода. Към 12:00 часа на неделния ден, около вече изградената сцена, са се насъбират журналисти от различни страни. Редом с тях се струпват и момчета, отличаващи се със стабилна мускулатура, носещи червени тениски с логото на предстоящото събитие. Това са служителите наети от опозиционните сили, които ще се грижат за организацията на предстоящия протест. Журналистическият интерес е доста сериозен. Голямо количество български медии също са в Скопие. По сцената текат последни приготовления. Слънцето днес е решило, че ще се покаже в пълния си блясък, напичайки асфалта по бул. „Илинден”.

Протестиращите вече са се събрали из няколко точки на града, от където тръгват във вече традиционното си шествие към очакващата ги новопостроена сцена. Броят на хората решили да участват в демонстрацията е впечатляващ. От пръв поглед става ясно, че днес действително ще бъде ден на масов протест - нещо което трудно можеше да се предположи от предходната вечер. Многохилядните шествия по улиците на града лека полека се обединяват в един общ поток от хора. Повечето граждани носят еднакви на вид плакати, призоваващи премиерът Груевски да подаде оставка.

Изглежда, че добре оформените картони са били раздавани на желаещите да се включат в протеста. Момчета и момичета с червени тениски, подтичват сред множеството в опит за координация на шествието. Централните улиците на Скопие са затворени за движение, а хората изпълват всеки метър в своя поход към крайната точка – бул. „Илинден”. Македонски флагове изпъстрят в червено и жълто центъра на града. Полицейското присъствие е дискретно и не се натрапва, като единствено пред ключови институционални сгради може да се забележат тежко екипирани служители на реда. По своята масовост, шествието из града лесно може да се сравни с най-силните дни на протестите ДАНСwithme в София.

Точно в 14:00 часа, протестиращите закрачват по асфалта на бул. „Илинден”. Доскоро пустият булевард, е вече изпълнен с десетки хиляди македонци. Свирки, вувузели и тромби раздират сгорещения въздух. Струпаните бутилки минерална вода започват да влизат в употреба. На видеостена от сцената върви рок музика на фона на монтирани кадри от сблъсъци на протестиращи с полицията от предходните седмици. Освен македонски флагове, в ръцете на множеството позиционирано пред сцената, се открояват албански и турски знамена. Редом с тях се вее международният флаг на ромите по света. Мяркат се и знамена с цветовете на дъгата, което символизира правото на равенство на хората с хомосексуални предпочитания. Това е и идеята на протеста – обединението на всички граждани населяващи Македония, независимо от техните възгледи или етнос. Хората събрали се около сцената обективно надвишават 50 хил. души. Програмата предвидена за протеста може да започне.

Хората

Множеството е многолико. На едно място са събрани млади и стари, албанци и македонци. За щастие, броят на предварително раздадените плакати се изравнява с лично донесени призиви, срещани главно в ръцете на младежи. А те не са никак малко. Десетки хиляди млади македонци, албанци и турци са рамо до рамо на бул. „Илинден”. Родители са довели децата си. Срещат се и домашни любимци. Поради огромната масовост на протеста, атмосферата не предразполага за волни игри и закачки – усещането е по-скоро като на голям концерт – всички се опитват да се приближат до сцената, което генерира сериозни трудности в предвижването. Въпреки това, агресия не се усеща – хората са усмихнати. Еуфорията се предава по въздуха – всички заедно са стъпили рамо до рамо в името на една обща цел – по-добър живот в рамките на собствената им страна. Спокойно може да се каже, че младото поколение на Македония е единственият лек за противоречията в западната ни съседка. Никакъв повей на агресия не се улавя у тях – те са тук за да протестират мирно, да настояват за достоен живот. Шарените им дрехи контрастират на облеклото на по-възрастните протестиращи. Няколко поколения са заедно на площада. Макар и да има основание да се смята, че част от хората са организирани с транспорт от други населени места в страната, то общото настроение превръща подобни помисли в чист цинизъм.

Въпреки всичко, из Скопие се срещат хора, които не искат да се асоциират с протестите против властта. Подобно на протестите в София през 2013 година, тук-там се наблюдават картини на пълно отрицание на случващото се, като принизяване на броя протестиращи, обвинения, че Груевски не заслужава подобно отношение, тъй като „е направил много за Македония” и прочее. Това обаче бледнее на фона на еуфорията заляла центъра на града. Македония се ражда днес в лицето на младите хора и тяхната жажда за справедливост и достоен живот. От тази гледна точка, протестът действително може да се нарече исторически за младата страна.

Още от репортажа на divident.bg