Join the new world

За осмислянето на най-древната ни история, безпосрна роля играят до голяма степен писменните източници. До голяма степен, във световната история, са се пренебрегвали китайските източници, заради твърде различният език, неточните математически измервания и редиза други аргументи. Въпреки това, за българската история в този твърде ранен период, е казано твърде малко, за да не погледнем и в китайските исторически анали. Като пункт в пътя на Коприната, земите на Балхара, са посещавани интензивно столетия наред от всякакви народи, включително и много китайци. Няколко от тях са оставили свойте впечатления от пътуванията си в обширни съчинения. В тях, Бактрия е неизменна и задължителна спирка, във всяко едно пътуване на запад. Благоприятното ни геогравско положение ни е дало шанса да бъдем описани от тези китайски търговци и пътешественици. Именно части от техните очерци ще представим тук...

Броя на семеиствата, населението и обучените войски са достатъчни за да се каже че това е велик народ... Климатът е топъл и влажен, и дори орис се намира... Хората са многобройни и са под владението на Партите... Имат много билки и дървета, домашни животни, петте вида зърно, плодове, зеленчуци, храна и вода в изобилие, палати и домове, пазари, парична единица, много оръжия, злато, перли, също като в Ке-пин. Също така у тях има страхотни праскови. Лъвът и бикът живеят там, и по обичай се счита за доброкачествен онзи, който убие такова животно. На предната страна на парите им(монетите им), има мъжка глава, а на задната - фигура на яздещ мъж... На запад от тази земя лежи Партия.

Историческите разкази на Династията Хан(Han Narrative Stories), раздел "описание на западните земи", писан от Зханг Куан, посетил тези земи. 206 година от нашата ера. Както се вижда от неговото кратко съобщение, в Хоросан(указан е на картата), климатът е бил твърде различен от днес. Може би именно променята му е провокирала българите да потеглят на Запад, както описва Михаил Сирииски. Интересно е че в България се описва едно изобилие което се обяснява не само със пресичането на търговски пътища, но и с първокачествената ни земя. Интересно е и съобщението им за монетите на Кхоросан... Намерени са монети отговарящи на описанието от Кушанско време...

/Кушански монети/ Кушаните са народът, заселил се в Бактрия след българската миграция, в опразнената земя... На монетите се виждат редица български символи... Кушанските владетел са с ленти на главата и черепни деформации. На повечето от монетите на кушаните(както на втората монета) има и тризъбец, символ на държавността при българите/

За кушаните се говори във една добавка към предния документ направена през 220 година. в Добавката са описани още Согдиана, Кабул и други страни...

Главният център на кушанското царство е Ланши(Балх). На изток граничи с Анкси(Партия), която е на 49 дни пеш... Кушаните се преместиха в Даксия (Бактрия), и разделиха царството на 5 части.
Интересно е да се спомене и известието за земите около Кабул:

Царството Гауфу(Кабул), е на югоизток от ДаЮеджи(кушанското царство) То също е голямо царство. Техните маниери на живот са подобни на тези от Тианзху(северна индия), но те вече са слаби и лесни за поглъщане. Добри търговци са и имат големи богатства. От дълго време не са били управлявани от един и същ господар. Когато едно от царствата Тианзху(северна Индия), Джибин(Кушаните), или Анкси(Партия), стане силно, те взимат под свое крило тези земи, а когато отслабнат, ги губят.

От това известие можем да направим някой интересни изводи. Към 220 година царството Кабул, вече е наречено слабо, и лесно за превземане место. Наистина, отдава се значимото на търговските качества на населението на царството, но е крайно любопитно че веднага след напускането на българите(през 165 година българите вече са в Европа), тези земи престават да имат силна държавност а се превземат от което от съседните царства е най силно...




/Камък с издълбан тризъбец от Плиска, тризъбец и грифон, от епохата на второто Българско царство , и колобър с корона-тризъбец... част от примерите за българщината на символа./

От същия документ, е запазено и сведение за Согдиана. Енциклопедичната прилежност на китайските хронисти и дворяни на владетелите им, ни е помогнала да прочетем тези няколко реда, който обаче ни казват съществена информация

Царството Лиуи(согдиана), е васално на Кангю(северен тюрски народ). Царството е известно с свойте Коне, Добитък, Овце, Грозде и всякакви видове плодове. Водата и почвата на земята са отлични, заради което и виното е на почит.

Както знаем, Согдиана е област разположена на север от Бактрия, но с хора говорещи идентичен на Бактрииският език и еднакъв бит... Ако откъснем от цялостния текст думите "Царството е известно с свойте Коне, Добитък, Овце, Грозде и всякакви видове плодове. Водата и почвата на земята са отлични, заради което и виното е на почит." и ги приложим за българите и която и да е от техните държави ще забележим че те ще се впишат перфектно. Всичко това говори само по себе си, къде е нашата прародина.

Бактрииски кон(днес известен научно като Фергански)... Цялата картина представя борба между китайските коняри, и висококачествените едри български коне.

Няколко века по-късно през 646 един китайски монах описва земите на Бактрия и Балх. Ето как е изглеждала тя, векове след напускането на българите. Разрухата бледнеещите спомени от минало величие прозират от думите му

Тази страна е 800 ли широка, и 400 ли дълга от север на юг, като на север граничи с Амударя. Столицата е с обиколка 20 ли.
Градът Балх, макар укрепен добре, е слабо заселен. Продуктите който се срещат тук са много разннобразни, а видовете цветя ще бъде трудно да изброя.

Кратките на пръв поглед известия за Бактрия, ни дават една по-друга представа за страната ни, и нов поглед за бита и живота на българите. Те също така ни позволяват да сравняваме цивилизацията в региона преди и след напускането на българите. Източният поглед за високоразвитата ни страна, ни позволява да знаем всичко което е вълнувало