Join the new world

Великаните

Ледената армия беше пристигнала малко след идването на викингите. Те се построиха в три отряда, предвождани от тримата ледени крале. Всеки от тях носеше висока бяла корона, увенчана с кървав диамант. Те нямаха идея за бърз щурм само през едната порта.
- Как да защитим и трите входа? Хората ни са толкова малко.- чудеше се Магда
- Залостихме двете странични врати, но това няма да е за дълго.- рапортува бащата на Фрам
Най-накрая решиха да разположат двата дракона по фланговете, яздени от Магда и Фрам. Те щяха да ударят врага в тила, докато викингите защитаваха средната порта.
В началото тази тактика се оказа успешна. Мнозина ледени войни бяха унищожени в гръб, а подкрепящите ги летящи гущери- прогонени отвъд реката. По-късно онова място щеше да бъде наречено Вирмово поле.
Оцелелите от сблъсъка ледени войни се прегрупираха към централната порта с идването на техния предводител. Те се втурнаха като ужилени напред и започнаха да разбиват вратата, направена от солиден дъб и железни клинове.
Избързал отвъд реката, Фрам направи кръг с драконката и се насочи към центъра, но Магда му посочи нещо в далечината зад града. От там идваше друга армия, носеща овехтял оранжев пряпорец.
- Великаните идат!- извика Фрам от въздуха на викингите и побърза с дракона, за да отвори тайната задна врата.
Бойците се спряха за момент, гледайки пристигането на великаните с респект и мъничко страх.
Нахлупил подходящ за ръста си шлем, Убе се ухили на Фрам, съпровождан от една великанка.
- Това е Яра и дружината й- представи я той- Нали не се забавихме много?

Пак виновни

Ледените крале стояха пред Локи и се огъваха от гнева му. Фланговете на армията им бяха разбити.
- Крале ли? Вие не заслужавате тези корони!- извика Локи и събори отличията им на земята.
Наблюдаващият вътре в него Ерик беше съгласен с тази постъпка, но по съвсем други причини. Той вече си спомни как същите тези крале го накараха да изпие онази отвратителна черна гадост от урната и как от тогава започна да чува гласа- от начало съвсем рядко и не така настойчиво, по-късно- заповеднически и без възражения. Ледените крале му казваха, че всичко е наред. Спомни си как се чувстваше като отровен, но нямаше лек.Донякъде бе очарован от магическите способности на гласа, приемайки ги отначало за свои.
Локи съвсем не беше доволен. Победата му се изплъзваше по някаква игра на съдбата от далеч по-малобройния противник. Мечът на Один- ненавистен и желан едновременно блестеше в битката.
- Вадете мечовете и постройте тези негодници!- нареди Локи.

Потомци на Агенар

Внезапно сражението се обърна. Под твърдата ръка на мрачния бог, армията на ледените настъпваше неумолимо, макар и доста оредяла като брой.
- Къде е сега Хита? - тюхкаше се Магда.- Тази среща с боговете е безкрайна.
Нечия нежна ръка я докосна по рамото. Беше виновницата за думите й.
Хита си беше същата и не беше. Имаше корона на главата си, от която изглеждаше по-висока и внушителна. Около нея имаше бяло сияние от досега с боговете.
Бащата на Фрам й се поклони за кратко, преди да се включи отново в битката.Там някъде проблясваше сребърната магия на меча на Один и синът му сигурно имаше нужда от помощ.
Без да дава обяснение, драконовата кралица яхна Фрида и се насочи към тримата ледени крале. От дланта й заструи златиста светлина, която изпари и тримата.
Ледената армия спря за момент, объркана от липсата им.
Локи се обърна и удари неочаквания нов противник с мълния. Хита нямаше време да се защити и започнаха да падат като аварирал самолет. Паднаха в реката.
- Кръвта на Агенар!- изсъска Локи
Разсеян от гледката, Фрам не усети как тъмният властелин вдига меча си, за да го прониже. На пътя на острието се изпречи баща му.
- Татко! - извика Фрам, но беше късно.
Колкото и скръб да изпитваше, нямаше време за отпускане. Злият предводител на ледените беше пред него. Войнът на Светлината вдигна меча си за поздрав.
- Един потомък на Агенар убит. Сега е време за другия- изкикоти се Локи
Двамата противници се измерваха, избирайки място, където да не се спъват от труповете.
Локи усещаше вибриращата сила на меча. Още малко и той щеше да бъде негов.
- Идвай! От кога те чакам?- изплю се в прахта богът.- Сега е истинската битка. Не знам дали разбираш това.
- Харесва ли ти меча?- попита Локи смразения от битката Ерик.- Хубав е, нали? Ще ти дам да го подържиш. Но най-добре е спомените ти съвсем да бъдат заличени...