[Послеслов] Полет над публиката. Част 1

Day 2,051, 16:37 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Armaga

Здравейте читатели. Скоро бях писал последната си статия. Обаче виждам, че има хора, които искат да творя още. Моля да видите това. Предполагам, че вече трябваше да са ми изтрили профила, но да не се впускам в подробности.
Текстът, който съм го писал, не е прецизиран, нуждае се от редакция. Надявам се все пак, че ще ви хареса и в този вид.

Приятно четене!


Полет над публиката. Част 1

Прекрасна юлска вечер. Слънцето се беше скрило зад стволовете на вековните дървета. Небето беше прошарено с пухкави облачета. С изглед към морето, в близост до мястото, където всеки човек може да се отвори към безкрайната синева ― обсерваторията, беше една скромна сцена. Тревата се зеленееше, нямаше хора на това мястото.

Чуваха се различни мелодични звукове, с които човек може да се раздвижи и да забрави поне за миг лошите моменти. Постепенно започнаха да прииждат човешки същества, които бяха жадни за страхотни изпълнения. Времето минаваше. Постепенно небосвода разми багрите си и придоби тюркоазен цвят. Наближи моментът, в който излязоха първите участници. Един от най-добрите бийтбоксъри в града заплени публиката със своето магнетично изпълнение. Той засенчи своя съперник по невероятен начин и го победи безапелационно. После участваше още една двойка, в която този път по-атрактивният спечели. В тези мигове изпълнени с някакво особено напрежение се появи моят приятел. Той излезе на сцената. Чувах зашеметителните звуци, които изкарваше от гърдите си. Виждах как гръкляна му се натоварваше, как устните му мърдаха невъобразимо бързо и същевременно изглеждаше плавно. Той ни вкара в екстаз, сякаш имаше двадесет вида различни барабани в устата си, като всеки от тях беше с различна тоналност. Срещу него се изправи най-младият участник. Слушах го внимателно и беше невероятно добър. Просто видях как на небосклона изгрява една нова звезда, ярка, способна да огрее душите на хората. И двете изпълнения бяха извън утвърдената рамка, просто бяха ненадминати. След такава палитра от бийтове, нямаше начин човек да не е доволен от тях. Разбира се, всички бяхме пленени от техния магнетизъм и викахме лудо, подкрепяхме ги, наслаждавахме се. Моят приятел успя да се класира за следващия кръг по инфарктен начин. Накрая се появиха на сцената и последните двама участници. Те сякаш бяха погълнати от черна дупка. Единият не знаеше какво да скалъпи в рамките на минутата, която му се дава и направи кратко изпълнение, което просто беше в сянката на всичко досега. Изпълнението на конкурента му също не беше забележително, но поне ни накара да се посмеем от сърце. Накрая победи човекът, който се чудеше как да запълни времето.

Тогава настъпи време за полуфиналите. Моят приятел се изправи срещу най-атрактивния участник. Първи беше, човекът, когото подкрепях. Беше просто феноменален. Изумяваше с прецизността и скоростта на изпълнението си. Раздаваше се максимално и изглеждаше непобедим. Тогава излезе съперникът му, който се представи доста по-посредствено, но пък беше доста предизвикателен. Миг по-късно, моят приятел направи поредното си умопомрачително изпълнение, с което изпълни сърцата на публиката. Сякаш бяхме богопомазани, като слушахме благодатните звуци, които създаваше в дълбините на своите гърди. Бяхме възхитени от изключителното себераздаване. Секунди по-късно излезе по-атрактивният човек, независимо, че нямаше нужния асортимент от звуци, за да победи. Наистина измисли чудесен сценарий, изглеждаше доста заплашително и сякаш успя някак си да възпроизведе звука на бесен локомотив готов да сгази всичко по пътя си. Някак си се чувстваше длъжен да спечели на всяка цена. Неусетно настъпи момента, в който публиката викаше за двамата. Наистина не можеше да се прецени кой получи по-голямата подкрепа. някакво странно огорчение разбрах, че странният човек, който нямаше нужните умение, спечели битката. Сякаш мълния от вече тъмносапфиреното небе ни покоси.

Следващото съревнование беше между една от градските легенди в бийтбокса и човекът, който в първото си изпълнение не показа нищо впечатляващо. Започна устата-барабан със своето изпълнение, по-точно и по-бързо от машина. Наистина невероятна прецизност демонстрираше, а дълбочината на звуците беше поразителна. Никой не можеше да остане равен след тази брилянтна феерия от звуци. По-късно излезе следващият участник. Изглеждаше неподготвен, даже си го призна. Но като започна човек не можеше да се сдържи ― просто беше неудържим. Как успяваше да извае всеки свой бийт, всяко частица от звука ― само той си знаеше. Но цигарите не прощават ― много бързо се уморяваше и си почиваше. Просто не можеше да понесе скоростта, която си беше задал. Но някак си успя да завърши изпълнението. Скоро бийтбокс машината излезе да покаже на публиката, че е най-добър и направи уникално изпълнение, а погледът му беше предизвикателен. Изглеждаше готов да изяде своята жертва. Искаше да му се изсмее в лицето и да му каже, че за нищо не става. Наистина беше на висота, публиката го подкрепяше неистово. След няколко секунди излезе засенченият участник, който не се виждаше как ще издържи. Направи доста прилично изпълнение, беше на върха на възможностите си. Пленяваше зрителите, но не се виждаше как би победил в битката. Поведението му излъчваше агресия, готов да разбие съперника си. Получи се доста интригуващ двубой. Зрителите викаха и за двамата. Оглушаваха околността с гласовитата подкрепа. Тогава, съвсем неочаквано победи по-слабият участник. Втора мълния пусната от тъмносиньото небе, посече нас и замръзнахме на едно място.

Неочаквано за всички, излезе водещият, който искаше отново да провери дали човекът, който победи моя приятел, наистина заслужава победата. Тогава той им каза прозвищата. Като спомена това на човека, когото подкрепям, публиката изригна като мощен вулкан, сякаш беше готов да помете бурените от Морската градина. После като изрече името на съперника му, няколко души свиреха рехаво, но не бяха способни да нарушат настаналата тишина. Като подарък от съдбата, съученикът ми спечели дуела след преразглеждане на резултатите. Наистина го заслужаваше!

Настана момента за финала. Приятелят ми се изправи срещу пушача. Като започна победителят за миналата година своето изпълнение, още веднъж изпълни сърцата на всички нас, доказа защо миналата година победи градската легенда. Ритъмът, който задаваше беше доста прецизен. Усещаха се невероятните трептения, които задаваше. Толкова вълшебна беше мелодията му, че караше тялото ми да заиграе в специфичен танц. Докато се усетя, той свърши. Миг по-късно се появи съперникът му, който беше доста талантлив, но отровените му дробове го предаваха.

Страхотни звукове създаваше с устата си, но често се запъваше, умората беше явно изразена при него. Някак си беше под сянката на съученика ми. Накрая настъпи време за последните изпълнения. Приятелят ми беше просто неудържим, макар и да беше намалил малко убийственото темпо, което беше задал, но дори и така, той пак летеше в облаците и показваше, че не случайно е най-добрият. Пушачът направи последен опит, с който да разкрие на публиката, че заслужава победата. Доста добри творчески идеи имаше в главата си, но реализацията му куцаше, просто не можеше да си поеме въздух и правеше жестоки прекъсвания, които силно накъсваха изпълнението му и така се губеше удоволствието от песента му. Минаха секунди и настъпи кулминационният момент ― да се определи кой ще спечели съревнованието. Споменаха името на моя приятел и публиката просто остана без глас. Наистина околността беше изпълнена със страхотните им викове, която сякаш можеше да върне слънцето отново над хоризонта. Момент по-късно споменаха името на конкурента му и зрителите бяха доста по-тихи. Водещият драматизира ситуацията, макар че вътрешно усещах кой ще спечели. И да, моят съученик спечели за втора поредна година и доказа, че е най-добрият на бийтбокс сцената.

Наистина беше щастлив момент. Отидох бързо до него и го поздравих за победата. Толкова приятно беше всичко, сякаш бях вкусил от магията на младежкия фестивал. Видях, че доста от моите съученици са до мен и поздравяват победителя. Всички бяхме радостни. Даже видях, че носеха приятеля ми на ръце. Скоро го интервюираха за едно списание. Чудесни мигове се запечатаха в съзнанието ми. А музиката, която беше след конкурса само подклаждаше емоциите ми. Разбрах, че ще има състезание по въздушна китара. Чудех се дали да се прибера вкъщи, или да участвам в състезанието.