Цената на прошката: кога да простим
Day 1,624, 05:15
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by eTamada
Бях сигурна, че няма никога да му простя. Никога, никога и пак никога. Трескаво преглеждах списъка с приятели он-лайн и канех познати и недотам на среднощно излизане в понеделник вечер. Усещах, че вече е заспал и това ми даваше възможност да обмисля отмъщението си. Исках да изляза, да се забавлявам до полуда с непознати, да дивея някъде с някого. Да правя неща, за които зная, че ще го наранят. Да се събуди и да полудее от въпроси къде и с кого съм. Да го боли както мен след всичко, което направи тази вечер.
Уви, на никого не му се излизаше в 2 часа след полунощ в понеделник вечер.
Гневът обаче беше откраднал съня ми. Часове се въртях на неудобния диван, само за да бъда далеч от него. Призори не издържах – със схванат гръб, врат и сенки под очите, гордо заех полагащата ми се половина от общото легло.
Събуди се преди мен. Имаше наглостта да ми задава безумни въпроси, да ми говори, да спи в леглото ми.
След това си спомни. Осъзнаваше постепенно грешките, която беше направил, изтърваните лоши думи, всяко действие, с което ме беше наранил. За куп други нямаше спомен.
Прости ми, умоляваше ме. Прекалих, знам, че не си го очаквала. Знам, че ще ти трябва време. Не чувах молбите му. Чувствах само разочарование, тъга, болка, отвращение.
Молеше ме за прошка, а не разбираше, че тя нямаше никакво значение.
Бях студена, дори прекалено – отчуждена и груба. Бях и несправедлива.
В предната ми връзка имаше много подобни вечери, много подобни грешки от страна на другия отсреща. Но никога не реагирах така – подминавах като несериозни слабости далеч по-сериозни грешки, обиди, лъжи. В тази моя връзка подобна вечер се случваше за пръв път. Сега бях по-жестока от всякога. Сега обичах повече. Дали и заради това ми беше така трудно да простя?
Мерни единици за различните ни любови ни все още не са открити. Винаги обаче можем да кажем от кого ни е боляло повече и кога ни е било най-трудно да простим.
Най-грубата дума, най-тежката обида, най-силният удар биха могли да бъдат преглътнати най-лесно, ако създателят им е далечен за сърцето и мечтите ни. Най-неволно изпусната груба шега, погрешен поглед, забравен празник могат да ни наранят болезнено и дълго, ако са дело на този, с когото искаме да споделим бъдещето.
Мерни единици за различните ни любови няма, но везната на „втория шанс” е ясна – колкото повече обичаме, толкова по-трудно ще ни е да простим. Защото именно и тогава ще трябва да забравим нараненото си аз, да преглътнем разочарованието и да погледнем човека срещу нас със същото доверие и очакване. И по-важното –да не се предадем на обесващото моментно желание да го нараним. Защото той може и да не ни прости.
Трябваха ми много дни и нощи, за да простя. Не забравих, но съм благодарна на онези мои познати, които не пожелаха да излезем в 2 часа след полунощ в понеделник вечер. Такива нощи навън са лесни. Грешките в тях също. Болката след тях – неизлечима. Почти като след самотна вечер на дивана в хола. Особено, ако знаеш, че някой те чака в леглото ти и съжалява.
Автор: Наталия Тодорова
Лятото е съвсем близо
Спасителите вече ни очакват
Facebook
Twitter
Discord
Comments
1st
ау
Един поет или поетеса прекрасно го е описал в няколко четиристишия:
Простих аз първата ти грешка,
а после втората простих.
Помислих си: Все пак човешко е...
И болката си някак скрих.
Така навикнах да прощавам,
а ти навикна да грешиш.
....
Проблемът е когато отсрещната страна отчита прошката като незначителна* - веднъж сме простили, пак ще го направим, до момента в който прошката ти стане бреме** и не му събереш багажа )))
* "незначителна" - защото не е оценил какво ти е коствало да се пребориш с обидата;
** "бреме" - защото прошките са отприщили усещането за безнаказаност и грешките се превръщат в системни.
Решение - късай, хвърляй и тва е )))
Не знам ама тая русичката дето е на снимката от сега ти казвам, че няма да и простя...
късай, хвърляй, но не е толкова лесно Диди 🙁
Когато сърцето ти обича истински е много трудно да забравиш любимият човек 🙁
Дайййй колежке : D
@krokimaxx, трудно е, но не и невъзможно и е за предпочитане пред системното унижение. По-добре изстрадай за кратко, отколкото живей в мъчения дълго. Аз избирам първия вариант.
Здравейте, какво правите?
Няма правила.... всичко е субективно
@krokimaxx не е лесно, докато не пречупиш мисленето си...Когато си дадеш сметка, че са те използвали и са трупали дивиденти на твой гръб, тогава е много лесно..Да, няма да забравиш, но пък ще продължиш напред...А сърцето - то е непостоянно, когато разбере че може и да не бъде наранявано бързо ще се откаже от "любимия"
@Angelkovic - опитваме се да сложим цена на прошката..
Липсва ми Сандето 😁)
Търпение, момичета и момчета, взаимно търпение е нужно след бракуването! Дори и да не е официално, съвместимостта на характери е трудна работа! След решението да заживеете заедно животът коренно се променя в рамките на месец-два. Затова: ТЪРПЕНИЕ! Което е нужно и в тая игра...
Гогич, за какви месеци говориш, тук става въпрос за години и все тая. Понякога, колкото по-рано сложиш края си даваш по-рано шанс за нормален живот.
Прощавайте и искайте прошка! Независимо как ще бъде възприето това.