[МВнР] Равносметка за мандата

Day 1,538, 10:51 Published in Bulgaria Bulgaria by Ministry of Foreign Affairs BG


Здравейте скъпи сънародници,

През този мандат следвахме стриктно поставените цели, като въпреки възникналите премеждия, ги изпълнихме почти на 100%. С тази статия ще ви покажем един обстоен обзор на мандата, като разгледаме и положителните, и отрицателните му страни.



Държа да започнем по хронологичен ред, а именно началото на мандата, когато уговорихме прословутия вече Пакт за Ненападения с еМакедония. Тук е мястото да призная своята грешка, като Министър на Външните Работи, за несвоевременното уведомяване на депутатите за въпросния НАП, поради незадоволителнoтo ниво на комуникацията, за която ще пиша по-долу, и незаписването му някъде. Това са единствените 2 неща, в които с право мога бъда обвиняван, и се извинявам на всички, които съм подвел.
Та, въпросния НАП бе уговорен по поръка на нашия Президент, като на преговорите присъствахме аз, моят заместник nysex от Българска страна, както и Македонският Президент и Македонският Външен Министър. Целта беше още в началото на мандата да подисгурим границите си, тъй като имахме договорен НАП със Сърбия още от предния месец до 20-ти януари, за да можем спокойно да продължим експанзията си в Европа, която по-късно за нещастие се провали и бяхме спрени при битката за Залцбург.



Следва Кримското споразумение.

Постигнахме успешна за нас договорка с Украйна, като срещу само 120 злато (с 80 по-малко от миналия месец) наехме 2-та региона Таврида(Крим) и Бесарабия, гарантиращи двата жизненоважни ресурса за икономиката ни – съответно селитра и риба – до 7-ми Февруари. Имаше доста негативни коментари и неградивна критика относно договора, понеже нарочно бяха скрити няколко детайли, които сега ще поднеса на вниманието ви.
В договора ясно е написано „2. еБългария се съгласява да върне Бесарабия на еУкрайна на 23-ти Януари 2012 година. Но ако и двете страни се споразумеят предходния ден, срокът на наема се удължава до 7-ми Февруари 2012 година.“, но къде всъщност е уловката? Целта на формулирането на договора по този начин, заедно с украинските колеги, беше породена от факта, че Украинския народ започваше все повече и повече да недоволства от нашето наемане на техни оригинални региони, плюс това, че селитрата не им се дублира. Точно затова решихме да напишем „еБългария се съгласява да върне Бесарабия на еУкрайна на 23-ти Януари 2012 година.“ Всъщност в това няма никаква истина. Всичко бе договорено до 7-ми Февруари, както се вижда от следващото изречение, което се явяваше разковничето, а именно „Но ако и двете страни се споразумеят предходния ден, срокът на наема се удължава до 7-ми Февруари 2012 година.“
Обобщено: Всичко бе направено с цел да успокои народа им и да се намали напрежението в еУкрайна, което по това време не бе за пренебрегване.



През този мандат Дипломатическият Корпус на еБългария отново бе на висота.
Активността отново бе на високо ниво, традицията всяка седмица да се награждават най-добрите посланици, на база тяхната активност, усърдност и работа по поставените Задачи (съответно Първа, Втора, Трета и Четвърта), също бе запазена, както бе и запланувано в началото на мандата, като за целта бяха използвани 9250 лева от Държавния бюджет, раздадени на три транша, съответно 3250 + 2750 + 3250 лева.
Бяха публикувани четири отчетни статии за дейността през месеца:
Първата - http://www.erepublik.com/en/article/-1-1942617/1/20
Втората - http://www.erepublik.com/en/article/-1-1945166/1/20
Третата - http://www.erepublik.com/en/article/-1-1950163/1/20
Четвъртата - http://www.erepublik.com/en/article/-1-1959476/1/20
Освен това Дипломатическия Kорпус сключи договор за сътрудничество с Министерството на Младежта, Информацията и Забавленията, който може да прочетете Тук.
В резултат на което са създадени около 15 статии в еРепублик Уикипедия и също така е приведен в действие Информационния Портал на Дипломатическия корпус, който все още е на Бета версия и ще се усъвършенства другия мандат.
В момента има действащи посланици в 43 страни - около 10 повече от началото на мандата.



Както знаете, през месеца се разрази конфликт между Аржентина и Чили за региона Оукланд, принадлежащ на Нова Зеландия и граничещ с двете държави. Всъщност историята започва много по-отдавна, а именно преди около 3 месеца, когато аржентинците отегчени от ферменето и неналичието на сериозен ЕВ, решили да нападнат Нова Зеландия. Същото нещо решили да сторят и чилийците, понеже се нуждаели от бонуса от жито, който се намира в този регион.
Тогава аржентинците предложили на Чили да вземат плодове от ПТО-тнатата от тях Боливия в замяна на житото, което би свършило работа и на тях. Така 3 месеца спорели и не успели да решат проблема, който ескалира този месец. Още в първите дни след обвиненията в пресата, ние се намесихме, за да успокоим двете страни и да намерим път към цивилизовано решение на проблема, за да не се стигне до война. Такова предложение от наша страна имаше, като Чили се съгласиха, но за нещастие Аржентинският Президент бе обиден от това, че го бяха изгонили от #erepublik-bulgaria, когато се е появил да пита за помощ, и отказа.
Затова се наложи да оставим решението на проблема за следващия месец, когато Аржентина ще има нов Президент.



Аферата „Турция“

Това е един от сериозните проблеми на международната сцена към момента. За да се разбере правилно, обаче, проблемът трябва да се проследи още в своя зародиш, а именно края на лятото и началото на есента. Затриването на еСърбия, Референдумът за Косово, инвазията на САЩ (в следствие на което Унгария и Турция са оставени да се борят сами в Европа), загубата на бонусите в Украйна и сблъсъкът на интереси с Иран и Македония бяха основите за това протичане на събитията. Съвсем в реда на нещата Турция е започнала да се обръща към ЕДЕН и през декември това стана и обществено достояние. Ние заварихме едно положение, при което турците вече са се доказали пред хърватите и току-що подписаното МПП с Гърция предполагаше подобен развой на събитията и в гръко-турските отношения. Резултатите не закъсняха. Това ни постави пред ситуация, в която трябваше да неглетираме тези събития без да бъдем обвинени в расизъм. Референдумът оказа разликата в преговорите. В последствие имаше такива и за безвъзмездното отпускане на два ирански региона от турска страна. Съгласие беше постигнато, но се реши този проект да се осъществи след инвазията над Сърбия. След нейното завършване получихме червена светлина за иранските региони, тъй като все още не сме били подписали МПП с Турция.
Като цяло, въпреки отворената дипломация, която упражнявахме, турците така и не показаха, че искат да са наш съюзник. Единственият им интерес е да държат Иран без региони и да вкарват щета срещу сърби и македонци.
За жалост, единственият губещ от тази афера е именно съюзът ни, ЕДЕН, който позволи на външна страна да внесе смут и несигурност. България беше принудена да отстоява своите интереси и тук е мястото да кажем, че бяхме подкрепени не от 1-2 страни, а от повече от половината съюз. Надявам се този проблем да се изясни напълно в следващите седмици. 🙂



И сега малко за комуникацията през този месец, която се постарах да подобря и занапред. След избирането на нов Парламент, предложих на депутатите преди време отхвърлената идея, Министърът на Външните Работи и Министърът на Войната да имат достъп до скритата секция във форума на еБългария. След като бе малко модифицирана и се стигна до компромисния вариант въпросните 2-ма Министри да могат само да четат, но не и да пишат и гласуват, предложението бе одобрено с мнозинство, но поради „високата активност“ на депутатите, бяха гласували едва 19 и нямаше кворум 🙂 За сметка на това, получих уверението, че въпроса ще бъде повдигнат отново съвсем скоро, за да получи нужния кворум и да бъде приет. Така че се надявам и занапред, комуникацията да бъде на доста по-добро ниво и на бъдещите Министри, които не са народни представители, да им е по-удобно да си вършат работата. 🙂



Това беше всичко свършено от нас през този месец. Надявам се, че трудът ни не е бил напразен и незабелязан, и пожелавам късмет и спорна работа на тези, които ще ни наследят.

С уважение,
BeJIuKaH,
Министър на Външните Работи на еБългария