Join the new world

Преди 36 години - на 10 април 1979 г., България става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.
На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб "Союз-33", пилотиран от летеца-космонавт на СССР Николай Рукавишников и българския космонавт изследовател майор Георги Иванов, напомни БТА.
Програмата за полета е след скачването на кораба "Союз-33" с орбиталния комплекс "Салют-6" – "Союз-32" да бъдат извършени съвместни изследвания и 28 експеримента по програмата "Интеркосмос" с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г.
През първото денонощие на полета Иванов и Рукавишников е трябвало да уточнят орбитата, на която е изведен корабът, и да извършат подготовката за сближаване и стиковане със станцията "Салют-6", а през второто – да се скачат с нея.
На втория ден, при последните маневри преди скачването, на около 3 км от орбиталната станция отказва основният двигател. По указание от Земята те се опитват 6 пъти да го включат. За първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигател на космически кораб се оказва неизправен. Скачването е отменено.
Ръководителите на полета дават 12-часова принудителна почивка, докато се намери правилният изход. Взема се решение за прекратяване на полета.
За първи път за корабите "Союз" в определеното за спускане време се налага да бъде включен резервният двигател, но и той, след като отработва определените 180-186 секунди, се налага да бъде изключен.
След по-малко от две денонощия и 31 обиколки полетът на "Союз 33" приключва с драматично приземяване, след като космонавтите поемат ръчното управление. Налага се космическият апарат да се приземи по законите на балистиката, с огромно натоварване за космонавтите, което достига 8-9 и дори 10 единици (при нормално 3-4 единици собствено тегло).

В Космоса е изхвърлена ценна апаратура. Прекъсната е връзката със Земята. Спускането продължава 2 минути и половина. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от нормалното, натоварването е почти на границите на човешките възможности.

Спускаемият апарат с екипажа се приземява на 12 април в 19,34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна сложна и трудна обстановка, създадена поради отклонения от предвидения режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба.

В крайна сметка Георги Иванов прави 31 пълни обиколки около Земята, прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.

На борда на кораба, с който лети първият български космонавт, има и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.

Специално за полета българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология подготвят балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини, както и лютеница.

"Убедих се, че Земята, която смятаме за голяма, от Космоса изглежда крехка. А човекът е наистина прашинка във Вселената. Нищо че има удивителна интелектуална мощ", казва Георги Иванов за полета. Сега първият български космонавт е на 74 години.
Дай Боже и още български космонавти!!!